— Неколцина типове, може би петима или шестима, били добре въоръжени, нахлули в лабораторията за наркотици, за да я ограбят — рече той. — Но вътре се сблъскали с известни проблеми. Както разбрахме, в сградата има хора. Това е още едно усложнение, с което ще трябва да се справим впоследствие. После…
Вдигнах ръка, за да спра потока от думи, изливащ се от устата му:
— Сигурно работниците в лабораторията. Повечето са жени, майки и баби. За това ли става дума? Вътре има близки и роднини на наркопласьорите, на които те доверяват стоката си, така ли е?
— Е, значи ти е ясно защо те повиках — ухили се Махони през зъби. Тонът му напомняше сърдитата скороговорка, с която Джени ме бе удостоила преди малко. Това бе донякъде начин да прикрият уязвимостта си.
— Значи крадците и наркопласьорите са се оказали затворени вътре заедно? Защо не ги оставим да се изпозастрелят един друг?
— Вече имаше подобно предложение — отвърна Махони със сериозно изражение. — Но сега стигаме до най-хубавата част, Алекс. Ти си тук, защото въоръжените типове, които са нахлули да оберат лабораторията, са от Специалния отряд, твоите стари другари. Сега те са другите лоши момчета от сериала „Всичко лошо, което може да се случи, със сигурност ще се случи!“
Отново ми призля. Познавах повечето момчета от Специалния отряд.
— Двама патрулни са чули изстрели в сградата — продължи да обяснява Маркони. — Влезли да разберат какво става. Единият от униформените бил застрелян. Разпознали момчетата от Специалния отряд.
Бях толкова изумен, че едва успях да отроня:
— Излиза, че момчетата от ОСЗ на ФБР са тук, за да се бият с онези от Специалния отряд към вашингтонското полицейско управление…
— Така излиза, човече. Добре дошъл в блатото. Имаш ли някакви идеи как да се измъкнем от него?
Да — помислих си: — Веднага си тръгни оттук. Върни се при децата си. Днес е събота. Не съм на работа.
Подадох на Нед десетачката за изгубения бас.
22.
Определено не виждах как можем да се измъкнем от тази каша. Махони ме бе повикал точно заради това, надявайки се да открия начин.
Разбира се, хората не обичат да са сами в нещастието. Особено в слънчев следобед като днешния, когато е за предпочитане да си където и да било другаде, само не и тук, в разгара на предстояща престрелка, в която сигурно ще има убити.
Ситуацията бе обсъдена спешно в салона на близката гимназия. Вътре бе наблъскано докрай със служители на полицейското управление на Вашингтон, агенти на ФБР, включително и членове на ОСЗ, готови да щурмуват. А по всичко личеше, че май ще се наложи.
Към края на срещата капитан Тим Моран, шеф на Специалния отряд към вашингтонската полиция, изложи собственото си мнение. По очевидни причини той беше превъзбуден, но успяваше да изглежда спокоен и да запази самообладание. Познавах го от годините, прекарани в полицията, и уважавах смелостта и почтеността му. А ето че този следобед може би щеше да му се наложи да се изправи срещу собствените си хора.
— Да обобщим ситуацията — започна Моран. — Мишената е четириетажна сграда, където суровият хероин се преработва и се превръща в бял прах и много пари. Вътре има поне десетина работници, повечето са жени. Освен тях там са пазачите на лабораторията, добре въоръжени са и охраняват поне три от етажите. Изглежда, също са около десетина на брой. Там са шестимата от Специалния отряд, които са възнамерявали да оберат лабораторията, но са се озовали в капан. Очевидно разполагат с известно количество хероин и пари. Притиснати са между наркопласьорите и служителите от горните етажи, както и от още петима или шестима пазачи, които са се появили, докато обирът е бил в разгара си. В този момент сме в безизходно положение. Установихме първоначален контакт и с двете страни. Никой не иска да се предаде. Предполагам, че пресмятат какво могат да загубят и да спечелят, така че засега са решили просто да стоят и да чакат.
След кратка пауза Тим Моран продължи със спокоен глас:
— Тъй като става дума за хора от Специалния отряд и предвид усложненията, произхождащи от този факт, Отрядът за спасяване на заложници ще ръководи операцията. Полицейското управление на Вашингтон ще съдейства изцяло на ФБР.
Изложението на капитан Моран беше стегнато и ясно. Изискваше се доста кураж, за да предаде ръководството на операцията в ръцете на ФБР. Но това беше единственото правилно решение, ако се наложи да се щурмува сградата и да се стреля по момчетата от Специалния отряд. Дори и да бяха лоши ченгета, те си оставаха ченгета. Никой от нас не искаше да гърми по своите.