Лоената топка беше бърз. Надигна се и се сви в другия край на огромното легло. Беше нисък и космат мъж, с голям корем, в средата на четиридесетте. Изглеждаше замаян или може би дрогиран. Но външният му вид не можеше да заблуди Джон Сампсън — мъжът беше коравосърдечен убиец.
Красиво голо момиче с дълга руса коса и светла кожа все още лежеше в леглото. Опита се да покрие малките си гърди и обръснатите срамни части. Сампсън знаеше, че се казва Полина Срока и идва от Полша. Бяха му донесли, че тя ще бъде тук. Според слуховете Джамети бил лудо влюбен в русата красавица, която преди шест месеца докарал от Европа. Според източниците на Сампсън Лоената топка бе убил най-добрата приятелка на момичето, защото тя отказала да прави анален секс с него.
— Ти няма защо да се страхуваш — каза Сампсън на Полина. — Ние сме от вашингтонската полиция. Ти не си мой проблем.
— Само си дръж устата затворена! — изкрещя гангстерът на момичето, което изглеждаше объркано и уплашено. — Не им казвай нито дума! Нито дума, Поли! Предупреждавам те!
Сампсън беше много по-бърз, отколкото можеше да се предположи по външния му вид. Хвърли Джамети на пода и го закопча с белезниците като младо биче на родео.
— Не казвай нито дума! — продължи да вика Джамети, въпреки че лицето му бе притиснато към килима.
— Не говори с тях, Поли! Предупреждавам те! Чуваш ли ме?
Момичето изглеждаше жалко и безпомощно, докато напразно се опитваше да се покрие с някаква мъжка риза, която му бе дал един от детективите.
Накрая зашепна с треперещ глас:
— Той ме кара да правя каквото поиска. Причинил ми е какви ли не лоши неща. Сещате се какво искам да кажа — всичко, което можете да си представите. Едва ходя… Аз съм на четиринадесет години.
Сампсън се извърна към Хандлър.
— Погрижи се за останалото, Марион. Махни го от очите ми. Не искам да докосвам тази гадина.
38.
Един час по-късно Джино Джамети, окован с белезници, беше подложен на кръстосан разпит под ярките светлини в следователска стая номер 1 в Първо полицейско управление. Сампсън не сваляше поглед от жестокия гангстер, който имаше смущаващия навик да се чеше силно по темето. Потече му кръв, но той сякаш не забеляза.
Марион Хандлър водеше „шоуто“. Зададе повечето предварителни въпроси, но Джамети сякаш нямаше какво да му каже. Сампсън седеше настрани и преценяваше и двамата.
Дотук Джамети беше по-добрият. Беше доста по-умен, отколкото изглеждаше.
— Събудих се и открих Поли да спи в леглото ми. Просто си спеше най-спокойно, когато вие нахлухте. Какво мога да ви кажа? Тя си има собствена спалня на горния етаж. Едно изплашено малко момиче е, понякога не е съвсем с всичкия си. Поли се грижи за домакинството, помага на съпругата ми. Искаме да я запишем в някое местно училище, най-доброто. Но първо трябва да поработи върху английския си. Ние просто се опитваме да помогнем на хлапачката и не разбирам защо ме арестувахте?
Сампсън най-после се надигна от мястото си. За тази вечер бе чул достатъчно глупости.
— Някой казвал ли ти е, че можеш да участваш в комедийни представления? — попита той. — А Марион ще ти бъде идеалният партньор — додаде мислено.
— В интерес на истината, да — самодоволно се подсмихна Джамети. — Още двама ми казаха същото. И знаеш ли какво? Мисля, че и те бяха ченгета.
— Полина вече ни каза, че те е видяла да убиваш приятелката й Алекса. Била е на шестнадесет години, когато си й видял сметката. Удушил си я с гарота!
Джамети удари с юмрук по масата.
— Малката луда кучка. Лъже най-безсрамно. Какво сте направили? Заплашили сте я, че ще я депортирате, че ще я върнете в Полша! От това най-много я е страх.
Сампсън поклати глава.
— Не, казах й, че ако можем, ще й помогнем да остане в Америка. Ще я изпратим на училище. В най-доброто.
— Тя лъже, а освен това е побъркана. Казвам ви, че това хубаво малко момиче е напълно откачено.
— Лъже, така ли? — Сампсън бавно кимна. — Добре тогава, а какво ще кажеш за Роберто Гало? И той ли лъже? Той е видял как си убил Алекса и си напъхал тялото й в багажника на линкълна си. И той ли си измисля?
— Разбира се, че си измисля. Това са пълни глупости, пълни дивотии. Ти го знаеш. И аз го знам. И Боби Гало го знае. Коя, по дяволите, е Алекса? Въображаемата приятелка на Поли ли?
Сампсън сви широките си рамене.
— Откъде да знам, че историята на Гало е измислена?
— Защото това никога не се е случвало, ето защо! Защото Боби Гало сигурно е сключил сделка с теб!
— Искаш да кажеш, че подобно нещо никога не се е случвало? Че Гало не е бил свидетел? Но Полина е била. Това ли искаш да ни кажеш?