— Леле, колко си точна! — възкликнах шеговито, когато я зърнах да се носи с царствена походка към мен.
Беше с ниски обувки, може би защото беше висока почти метър и осемдесет или просто беше достатъчно практична да не се измъчва на токчета. Казах й, че изглежда великолепно.
— Ти също, Алекс. А и тази гледка. Обичам това място! — усмихна се тя.
Бях помолил да ни дадат маса до прозорците с изглед към Рок Крийк Парк и трябва да призная, че гледката наистина бе великолепна. Кайла бе облечена в бяло копринено сако с бежова блуза, дълги черни панталони и елегантен златист шал, вързан около талията, който падаше на меки гънки.
Поръчахме бутилка „Пино ноар“ и страхотен ордьовър — пастет от козе сирене с черен боб, последван от пъстърва на скара за Кайла и сочна пържола с черен пипер за мен, а за десерт — горчиво-сладки шоколадови пралини. Всичко в ресторанта „Ню Хейтс“ ни се струваше прекрасно — черешовите дървета отпред, цъфнали през есента, интересните картини, украсяващи стените, апетитните ухания на копър и запечен чесън, които проникваха в салона, меката светлина на свещите. Макар че аз почти през цялото време не отделях поглед от нея и най-вече от красивите й и умни тъмнокафяви очи.
След вечерята минахме по моста „Дюк Елингтън“ и се запътихме към Адамс Морган и Кълъмбия Роуд. Спряхме пред витрината на „Крук Бийт Рекърдс“ — един от любимите ми магазини във Вашингтон. За себе си взех диск на Алекс Чилтън16, а за Кайла — на Колтрейн17. Купих ги от Нийл Бектън, един от собствениците на магазина и мой стар приятел, който някога пишеше за „Поуст“. След това се озовахме в „Кабани Вилидж“, разположено само на няколко метра от улицата. През следващия част пихме мохито и гледахме театралния спектакъл.
По обратния път към колата ми вървяхме хванати за ръце и продължихме да разговаряме. После Кайла ме целуна. По бузата.
Не знаех как да го разбирам.
— Благодаря ти за вечерта — промълви тя. — Прекарахме чудесно, Алекс.
— Да, така е — промърморих малко объркан от сестринската целувка.
Тя се усмихна.
— Никога не съм те виждала толкова спокоен и отпуснат.
Мисля, че това беше най-хубавото, което можеше да каже. То разсея разочарованието от целувката по бузата. Отчасти.
После Кайла ме целуна по устата и аз й отвърнах. Това беше много по-добре, както и остатъкът от нощта, който прекарахме в апартамента й на Капитолийския хълм. Поне за няколко часа имах чувството, че животът ми отново започва да придобива смисъл.
43.
Касапина бе убеден, че всички ненужно превъзнасят Венеция, без градът да го заслужава.
Особено прииждащите тълпи арогантни и безнадеждно наивни американци. Ако те имаха поне малко мозък в главата, би трябвало да се съгласят с него. Но повечето хора, които познаваше, бяха пълни идиоти, ако се вгледаш по-внимателно. Беше го научил още по времето, когато на петнадесет години се озова сам по улиците на Бруклин, след като за четвърти път бе избягал от къщи.
Касапина пристигна във Венеция с кола и паркира на площад „Рим“. Докато бързаше да се качи на някое водно такси, забеляза преклонението пред града, изписано върху почти всички лица наоколо. Тъпаци! Овце!, помисли си. Едва ли някога на някой от тях му е хрумвала оригинална идея как да се забавлява, нито пък е взимал решение без помощта на глупавите пътеводители. Въпреки това дори той трябваше да признае, че множеството старинни вили и дворци, които с вековете бавно потъваха във водата, представляват впечатляваща гледка.
Но след като се качи на водното такси, той не мислеше за нищо друго, освен за работата, която трябваше да свърши.
Набелязаните жертви се наричаха Мартин и Марша Харис.
Или поне под тези имена ги познаваха нищо неподозиращите им съседи и приятели в Мадисън, Уисконсин. Нямаше значение коя в действителност беше въпросната двойка, макар че Съливан знаеше истинската им самоличност. Всъщност много по-важно беше другото — те означаваха сто хиляди долара, депозирани в банковата му сметка в швейцарска банка, плюс разходите само за два дни работа. Съливан се смяташе за един от най-добрите наемни убийци в света, а човек получава това, за което си плаща, освен може би в ресторантите на Лос Анджелис. Касапина остана малко изненадан, когато Джон Маджоне го нае да изпълни задачата, но беше хубаво отново да поработи.
Водното такси акостира при Rio di San Moise18 и Съливан си проправи път покрай тесните магазини и музеи, разположени на площад „Сан Марко“. По мобилния си телефон поддържаше контакт с човека, който следеше двойката. Знаеше, че те се разхождат безцелно из площада и се любуват лениво на разкошните витрини. Наближаваше единадесет вечерта и той се чудеше каква е програмата им за нощта. Да отидат в някой клуб или на късна вечеря в „Чиприани“19? Или пък да седнат за по едно питие в бара на Хари20?
16
Американски джазов певец, китарист, текстописец (р. 1950 г.), член на съставите „Бокс Топс“ и „Биг Стар“. — Б.пр.
17
Джон Колтрейн (1926-1967), чернокож певец, джазов композитор, прочут саксофонист. — Б.пр.
18
Малък канал във Венеция, отклонение от Канале гранде, близо до изискания хотел „Бауер“ и най-елегантните модни магазини. — Б.пр.