В този момент зърна двойката — мъжа, облечен в тренчкот „Бърбъри“21 и жената в кашмирен пуловер с книгата „Града на падналите ангели“ от Джон Берент22 в ръце.
Съливан ги последва, незабележим сред празничната и шумна тълпа. Беше решил, че е най-добре да бъде облечен като обикновен турист — с памучни панталони в цвят каки, раздърпан пуловер и смачкана шапка. Само за секунда можеше да се отърве от тези дрехи. Отдолу носеше кафяв костюм от туид, риза и вратовръзка, освен това имаше и барета. Щеше да се преобрази в Професора. Това беше една от любимите му маскировки, когато пътуваше из Европа по работа.
Без да се отдалечава много от площад „Сан Марко“, семейство Харис се запъти към Кале 13 Мартири. Съливан вече знаеше, че са отседнали в хотел „Бауер“. Явно се прибираха.
— Доста ме улеснявате — промърмори той на себе си.
Сетне си помисли: грешка.
44.
Касапина тръгна след Мартин и Марша Харис, докато двамата вървяха, уловени за ръце по тъмната и тясна венецианска улица. Влязоха през централния вход на хотел „Бауер“. За миг Съливан се почуди защо Джон Маджоне ги иска мъртви, макар че това всъщност нямаше никакво значение за него.
Малко по-късно вече седеше срещу тях в бара на терасата на хотела. Приятно местенце, уютно като любовно гнездо с изглед към канала и Chiesa della Salute23. Касапина си поръча „Бушмилс“24, но отпи само глътка-две, колкото да се настрои. В джоба на панталона си имаше скалпел. Опипа го бавно, докато наблюдаваше семейство Харис. Под раздърпания си пуловер носеше и пистолет. За всеки случай.
Какви влюбени птички!, помисли си той, докато двамата си размениха дълга целувка на бара. Май беше време да се качат в стаята си…
Сякаш прочел мислите му, Мартин Харис плати сметката и двойката напусна препълненото заведение на терасата. Съливан ги последва.
Хотел „Бауер“ беше типично венецианско палацо, повече приличаше на частен дом, обзаведен разкошно и разточително. Касапина си помисли, че съпругата му Кейтлин би харесала всичко това, но той никога не би могъл да я доведе тук, нито самият той да се върне отново.
Не и след тази нощ и неописуемата трагедия, която щеше да се разиграе само след няколко минути. Защото тъкмо това беше специалността му — трагедиите, при това най-зловещите.
Знаеше, че хотел „Бауер“ разполага с деветдесет и седем стаи за гости и осемнадесет апартамента. Семейство Харис бе настанено в един от тях на третия етаж. Последва ги по стълбите, застлани с дебел килим.
Изведнъж двойката забърза подозрително и изчезна зад ъгъла.
Съливан също ускори крачка, вземайки по две стъпала наведнъж, но в един миг всичко се обърка!
Грешка!, отсече той. Негова или тяхна обаче?
Двамата Харис го чакаха зад ъгъла с извадени оръжия. Лицето на Мартин бе изкривено в отвратителна самодоволна усмивка. Сигурно смятаха да го отведат в стаята си и там да го убият. Касапина явно беше попаднал в капан, поставен от двама професионалисти…
Що-годе прилична работа, помисли си. Даваше им осем по десетобалната система.
Но кой им я бе възложил? Кой искаше той да умре във Венеция? Защо точно той и защо сега?
Тези въпроси го осениха за част от секундата, когато двете дула зейнаха срещу него в полутъмния хотелски коридор. Само че изненадата не беше пълна, защото двамата Харис вече бяха допуснали няколко грешки: бяха прекалено лесни за проследяване, държаха се подозрително безгрижно и спокойно и твърде романтично — поне според неговото мнение — за двойка, женена от двадесет години, дори да бяха на ваканция във Венеция.
И така, още щом ги зърна да изчезват зад ъгъла, Касапина бе извадил пистолета си и стреля в секундата, в която мярна двете дула.
Не се поколеба нито за миг.
Първо се прицели в мъжа, по-опасния съперник по неговата преценка. Куршумът го улучи в лицето, разкъсвайки носа и горната му устна. Определено смъртоносен изстрел. Главата на онзи се отпусна назад и русата му перука отхвръкна.
В следващата секунда Съливан се приведе, отскачайки встрани. Куршумът, изпратен от Марша, изсвистя покрай него.
Той стреля отново и я улучи във врата, вторият куршум се заби в гърдите й, а третият — право в сърцето.
22
Американски писател (р. 1939 г.), носител на „Пулицър“ за 1995 г. за романа си „Полунощ в градината на доброто и злото“; описва живота във Венеция след пожара в операта. — Б.пр.
23
Базилика във Венеция, построена през 1631 г. — градските управници дали клетва, че ще построят катедрала за възхвала на Бога, ако пощади града им и спре чумата, която вече била взела 150 000 жертви. — Б.пр.