— От четири години — отвърна жената. — Той иска да отслабна, преди да се оженим.
Навярно беше въпрос на навик, но вече мислено оформях психологическия профил на годеника. Тя беше виновна за всичко във връзката им, а той не поемаше отговорност за действията си. Теглото й просто бе претекст да отлага сватбата.
Заговорих й на „ти“, за да скъся дистанцията между нас:
— Ким, твърдиш, че той често изпада в пристъпи на гняв. Може ли да ми разкажеш малко повече за това?
— Ами, просто… — Тя замълча и се замисли.
Бях сигурен, че срамът бе причина за колебанието й, а не неувереността. Очите й се навлажниха.
— Упражнявал ли е физическо насилие върху теб? — попитах аз.
— Не — отвърна тя прекалено бързо. — Не е насилие. Само… Е, предполагам, че може и така да се нарече.
Пое дълбоко дъх, но не каза нищо. Вместо това отвърза шала и той се свлече в скута й.
Дълбоките синини по шията й ме накараха да изтръпна.
И преди бях виждал подобни белези. Обикновено — върху мъртви тела.
48.
Забрави за убийствата, това е само терапевтичен сеанс, напомних си аз.
— Ким, откъде са тези белези по врата ти?
Тя потръпна и завърза отново шала си.
— Ако мобилният ми телефон позвъни, тутакси трябва да се обадя. Той мисли, че съм при майка си.
По лицето й пробягна сянка на ужас. Веднага осъзнах, че бе твърде прибързано да я разпитвам подробно какво й е причинил.
Без да ме поглежда, младата жена разкопча ръкава на блузата си. Не бях сигурен защо го прави, докато не видях червения белег над китката. Още не бе започнал да избледнява.
— Това белег по рождение ли е? — попитах я.
— Той пуши цигари — обясни тя.
Гласът й прозвуча удивително спокойно.
— Съобщи ли в полицията?
Тя горчиво се засмя.
— Не. Не съм.
Сетне притули с ръка устата си и се извърна встрани. Този мъж явно я бе наплашил до смърт.
От чантата й се чу телефонен звън.
Без да каже и дума, жената извади телефона, погледна номера и бързо отговори:
— Здравей, бебче. Какво има? — Гласът й бе мек и спокоен, напълно убедителен. — Не — рече тя. — Мама излезе да купи мляко. Разбира се, че съм сигурна. Ще й предам поздравите ти.
Беше удивително да наблюдавам лицето й, докато говори. Не играеше само заради него. Представлението бе и заради нея самата. Така успяваше да се справи с положението.
Когато най-сетне затвори, тя ми се усмихна. Това беше най-нелепата усмивка, която бях виждал през живота си. Сякаш разговорът въобще не се бе състоял. После изведнъж самообладанието я напусна. Тялото й се разтърси от силно ридание и тя започна да се люлее напред-назад, притиснала ръка към корема си.
— Толкова е трудно! — промълви задавено. — Съжалявам. Не мога да го направя. Не бива… да съм тук.
Когато мобилният й телефон иззвъня повторно, нещастната жена подскочи в креслото. Тези проверки явно бяха най-трудното нещо за нея, защото я принуждаваха да жонглира между измислиците и реалността.
Изтри трескаво сълзите си, сякаш мъжът можеше да види лицето й, и отговори със същия тих и спокоен глас, както преди малко:
— Здравей, бебче. Не, тъкмо си миех ръцете. Съжалявам, бебче. Забавих се секунда докато взема телефона.
Чух как мъжът отсреща й крещеше за нещо, а Ким кимаше търпеливо, докато го слушаше.
Накрая тя вдигна пръст към мен и излезе в коридора.
Използвах паузата, за да прегледам файловете на компютъра си, опитвайки се да успокоя бушуващия в гърдите ми гняв. Когато Ким се върна, се опитах да й дам адресите на някои социални служби в района, които предлагаха временно настаняване, но тя не пожела да ги погледне.
— Трябва да вървя — заяви внезапно. Явно вторият разговор я бе извадил от релси. — Колко ви дължа?
— Нека наречем днешния сеанс предварителна консултация. Ще ми платите при следващата ни среща.
— Не желая милостиня. А и не мисля, че ще има следваща среща. Колко ви дължа?
— Тарифата ми е сто долара на час — отвърнах неохотно. — Смятам, че за днес петдесет са напълно достатъчни.
Тя преброи десет банкноти по пет долара, които навярно бе успяла да спести. След това напусна офиса ми.
Първият ми сеанс бе приключил.
49.
Голяма грешка…
Бени Фонтана Добрия, бос на мафията в Ню Джърси и бивш наемен убиец, си подсвиркваше безгрижно песен на Синатра, докато заобикаляше тъмносиния си линкълн. Отвори с галантен жест предната врата откъм пътника, а на лицето му грейна стоватова усмивка.
Пищната блондинка протегна дългите си крака и грациозно се измъкна от колата. Беше бивша участничка в конкурса за мис Вселена, двадесет и шестгодишна, с гъвкаво и стройно тяло. Горещо парче, което само някой с много пари би могъл да си позволи. Дори един мафиот не можеше да чука безплатно подобна мацка. Бени беше корав малък хитрец, но определено не приличаше на филмова звезда, освен ако за такъв не се броеше Тони Сопрано.