Той свали сутиена и гащичките й от черна дантела. Дори в делничен ден. Не носеше чорапогащник, имаше стройни нозе с лек загар. Ноктите й бяха лакирани в яркочервено. Тя се опита да стисне очи, но той я шамароса през лицето, колкото да привлече вниманието й.
— Остани с мен, Бранд.
Нещо върху нощното шкафче привлече вниманието му. Червило.
— Знаеш ли какво, я си сложи малко от това. Както и някой хубав парфюм. По твой избор.
Жената безмълвно се подчини. Действаше като хипнотизирана.
Касапина държеше члена си в едната ръка, а скалпела в другата — гледка, която тя никога нямаше да забрави. След това грубо проникна в нея.
— Искам да се включиш в играта — подкани я той. — Преструвай се, ако трябва. Сигурен съм, че и преди си го правила.
Вкочанена от ужас, младата жена даде всичко от себе си — изви се нагоре, разтвори бедра, дори простена няколко пъти, но без да го поглежда.
— А сега ме погледни — нареди Съливан. — Погледни ме, ти казвам! Погледни ме. А, така е по-добре.
В следващия миг всичко за него свърши. И за нея.
— Малко ще си побъбрим, преди да си тръгна — рече той. — Вярваш или не, но наистина смятам да си ходя. Няма да те нараня. Поне не повече.
Вдигна чантичката й от пода. Вътре откри това, което търсеше — шофьорска книжка и черно тефтерче с телефонни номера. Поднесе книжката към нощната лампа.
— Значи се казваш Лиза. Прекалено хубава снимка за някакъв си документ. Разбира се, на живо си много по-хубава. А сега ми позволи да ти покажа някои мои фотоси.
Не беше взел много със себе си, само няколко, ала сред тях бяха любимите му. Размаха ги като ветрило в едната си ръка. Лиза отново се скова. Неподвижността й го развесели. Тя искаше да се слее с чаршафите и да изчезне.
Подаваше й снимките една по една, за да ги разгледа внимателно.
— С всички тези съм се срещал два пъти. Разбира се, ние двамата с теб ще се срещнем само веднъж. Дали ще се видим отново, зависи изцяло от теб. Следваш ли мисълта ми? Ясно ли се изразявам?
— Да — отрони тя с пресъхнали устни.
Той се изправи и заобиколи леглото, за да й даде няколко секунди да осмисли думите му. Тя се покри с чаршафа.
— Разбираш ли ме, Лиза? Наистина ли осъзнаваш какво ти говоря? Знам, че в момента ти е малко трудно да се съсредоточиш. Предполагам, че е така.
— Няма да кажа… нищо — едва чуто прошепна младата жена. — Обещавам.
— Добре, вярвам ти — кимна доволно Съливан. — Обаче смятам да взема това, за всеки случай.
Размаха тефтерчето с телефоните. Разлисти го и го отвори на буквата „Б“.
— Я да видим какво имаме тук. Том и Лоуис Бранд. Това мама и татко ли са? Веро Бийч във Флорида. Предполагам, че е доста приятно местенце. Брега на съкровищата ли го наричаха?
— О, Господи, моля ви! — простена жената.
— Всичко зависи изцяло от теб, Лиза — увери я Касапина. — Разбира се, ако питаш мен, би било много жалко да свършиш като всички онези от снимките, които ти показах. Нали се сещаш — на части, после зашити. В зависимост от настроението ми.
Той повдигна чаршафа и я огледа още веднъж.
— А в твоя случай ще се получат красиви парчета.
С тези думи той остави Лиза Бранд сама със спомените за него.
52.
— Точно заради това не нося вратовръзки! — ядно промърмори Джон Сампсън.
Дръпна стегнатия възел и свали проклетото нещо от врата си. Хвърли в кошчето затворената картонена чашка, пълна с кафе, и в същия миг съжали, че го бе сторил. Двамата с Били не бяха мигнали почти цялата нощ, тъй като малката, Джаката, имаше грип. В момента той май се нуждаеше от цяла цистерна с кафе.
Когато телефонът на бюрото му иззвъня, нямаше настроение да говори с никого и за нищо.
— Да, какво? — изрече троснато.
От другия край на линията прозвуча женски глас.
— С детектив Сампсън ли разговарям?
— Да. Какво има?
— Обажда се детектив Анджела Сузан Антон. Работя в отдел „Изнасилвания“ към Второ районно управление.
— Добре. — Трябваше да я изчака, докато му изясни случая.
— Надявам се да получа помощта ви във връзка с един доста тревожен случай, детектив. Намираме се в задънена улица.
Сампсън зарови в кошчето за изхвърлената картонена чаша с остатъците от кафето. Слава богу, че капакът не се бе отворил.
— За какъв случай говорим?
— Изнасилване. Станало е миналата нощ в Джорджтаун. Жената е била прегледана в университетската болница, но казва единствено че е била нападната. Не иска да съобщи каквото и да било за нападателя. Цяла сутрин я разпитвам, но не стигнах до никъде. Досега не съм виждала подобно нещо, детектив. Тя е изплашена до смърт.