След десетина минути си помисли: Свалете превръзките, д-р Франкенщайн. Дребничкият, закръглен бръснар изглеждаше доволен от работата си.
Ако си оплескал нещата, мъртъв си. Не се шегувам, Руди, каза си Касапина. Ще те нарежа на филийки с най-острия ти бръснач. Да видим какво ще каже „Уошингтън Поуст“ по въпроса!
Новият му образ в огледалото го изненада приятно!
— Не е толкова зле, харесва ми — ухили се той. — Струва ми се, че малко приличам на Боно.
— Сони и Шер — този Боно36 ли имате предвид? — попита Руди Тъпака. — Не знам, господине. Мисля, че изглеждате по-добре от Сони Боно. Нали знаете, че той вече не е между живите.
— Няма значение — махна с ръка Съливан, плати, добави бакшиш и изхвръкна от бръснарницата.
Следващата стъпка бе посещение на Капитолийския хълм във Вашингтон.
Винаги бе харесвал този район, действаше му освежаващо и възбуждащо. Представата на повечето хора за Капитолия се свеждаше до елегантните стълби и тераси откъм западната страна. Но откъм източната, зад Капитолия, Върховния съд и сградата на Библиотеката на Конгреса се намираше оживен район, който Касапина отлично познаваше. Спомни си, че и преди е минавал по този път.
Прекоси Линкълн Парк, който представляваше впечатляваща гледка с купола си, открояващ се сред оголените клони на дърветата.
Изпуши една цигара, докато преповтаряше плана си. Беше застанал пред странния Паметник на освобождението37, изобразяващ роб, трошащ оковите си, докато Линкълн чете Декларацията за освобождението на робите38.
Според мнозина Линкълн бил добър човек. Според Касапина — много лош. Чудно защо, питаше се той.
Минути по-късно проникна в къщата на Си Стрийт. Просто знаеше, че това е кучката, която е пропяла за него. Усещаше го интуитивно, но много скоро щеше да знае със сигурност.
Откри Мина Съндърланд в малката уютна кухня. Беше по домашни пантофи, облечена с джинси и снежнобяла тениска. Приготвяше си спагети, докато отпиваше от чаша с червено вино. Сладка като розова пъпка, каза си Касапина.
— Липсвах ли ти, Мина? Защото ти ми липсваше. И знаеш ли какво, почти бях забравил колко си хубава.
„Но повече няма да те забравя, скъпо момиче. Този път си нося фотоапарат, за да те снимам. В крайна сметка ще станеш звездата на специалната ми фотографска колекция. О, да, наистина си звезда!“
Замахна със скалпела.
81.
Все още бях в църквата, когато мобилният ми телефон иззвъня — нещо се бе случило в района на Капитолия. Помолих се набързо за този, който се намираше в опасност, после отправих още една молитва — да заловим престъпника по-скоро. След това напуснах тичешком църквата „Сан Антонио“.
Двамата със Сампсън потеглихме с колата му, с включени сирени и светлини, към района зад Капитолия. Когато пристигнахме, мястото бе опасано с жълта полицейска лента. На фона на най-важните правителствени сгради престъплението не би могло да изглежда по-драматично, помислих си, докато със Сампсън тичахме нагоре по стъпалата на кафявата каменна къща.
Дали убиецът устройваше това представление само за нас? Нарочно ли го правеше? Или просто бе случайност…
Чух писъка на автомобилна аларма и се извърнах към улицата. За кой ли път в живота си се сблъсквах със странната и любопитна гледка: полиция, репортери, нарастваща тълпа зяпачи.
По лицата на повечето присъстващи бе изписан страх. Помислих си, че това бе станало обичайна гледка за новия век — изплашеното изражение, ужасът, обхванал сякаш цялата страна, а може би и света.
За нещастие положението в сградата беше още по-зловещо. Вътре вече гъмжеше от детективи и техници. Пуснаха само Сампсън, но той пренебрегна нарежданията на сержанта и ме поведе със себе си.
Влязохме в кухнята.
Ужасяващата сцена.
Работилницата на убиеца.
Видях бедната Мина Съндърланд, просната на окървавените кафяви плочи на пода. Изцъклените й очи бяха втренчени в тавана. Но не тях забелязах първо. О, какво отвратително копеле беше този убиец!
В гърлото й бе затъкнат остър нож, забит като смъртоносно копие. Лицето й бе обезобразено от множество прорези, дълбоки и ненужно жестоки. Бялата й тениска бе разкъсана. Джинсите и бикините й бяха свалени до глезените, единият й пантоф бе на крака й, а другият лежеше настрани в локва кръв.
Сампсън ме погледна въпросително.
— Не мисля, че я е изнасилил — казах му.
— Защо? Смъкнал е бикините й…
Коленичих до тялото на Мина.
— Ужасните рани, цялата тази кръв, жестоко обезобразеното й лице говорят друго. Бил й е прекалено ядосан. Предупредил я е да не контактува с нас, а тя не му се е подчинила… което е причината за това страховито отмъщение. Така мисля. Може би ние сме виновни за смъртта й, Джон.
36
Рокендрол дует на съпрузите Сони Боно и Шер през 60-те и 70-те години; те са сред първите хипита, в периода 1964-1975 г. имат 80 милиона продадени плочи. На 16 г. Шер среща 27-годишния Сони Боно в кафене в Лос Анджелис, той е продуцент на записващо студио в Холивуд. Развеждат се през 1975 г. През 1998 г. Боно се блъска в дърво край ски писта и умира. — Б.пр.
38
Линкълн обявява освобождаването на робите на 22.09.1862 г., но без граничните щати Кентъки и Мисури. — Б.пр.