Е, той също беше блокирал противника, помисли си Касапина. Идеална защита при игра. Освен това мразеше онези копелета в клуба. Винаги ги бе мразил. Те така и не го допуснаха в малкото си общество, до ден-днешен. Винаги си остана чужденец за тях.
Постави леснозапалимата бомба до дървената стена в алеята към улицата. Видя двама от охранителите на Маджоне, заели постовете си. Бяха се облегнали на капака на черния лъскав автомобил.
Той ги виждаше, но те не можеха да го забележат в тъмната алея.
Касапина се притаи в сенките зад големия контейнер за боклук, откъдето се носеше воня на развалена риба.
Над главата му се разнесе ревът на моторите на самолет на „Америкън еърлайнс“, движещ се към „Ла Гуардия“. Шумът приличаше на мощна гръмотевица, разтърсила небето. Чудесен фон за това, което щеше да последва.
Грохотът на самолета не можеше да се сравни с оглушителната експлозия, която се разнесе откъм задната част на клуба, последвана от викове и проклятия.
Исусе! Пламъците бяха великолепни, преплели огнените си езици в див танц!
Задната врата се разтвори с трясък и отвътре изскочиха двамата лични телохранители на Маджоне. Носеха боса си, сякаш е президентът на Съединените щати, а те — служители на „Сикрит сървис“, втурнали се да го спасяват. Бодигардовете бяха ранени и кашляха от дима, но продължаваха напред към линкълна на боса си. Бършеха с ръкави насълзените си от дима очи.
Съливан излезе иззад контейнера за боклук.
— Хей, задници! Вие оплескахте работата.
Изстреля четири куршума. Бодигардовете се строполиха един до друг на тротоара. Бяха мъртви, преди главите им да ударят бетона. Якето на единия още гореше.
После той изтича към Маджоне, чието лице бе нарязано от стъкълцата на натрошените прозорци и очернено от дима.
Касапина притисна дулото на пистолета си към бузата му.
— Помня те още когато беше малко хлапе, Джуниър. Надуто, разглезено гаднярче. Май нищо не се е променило, нали? Качвай се в колата или ще те застрелям още тук, на алеята. Ще те прострелям между очите, после ще ти ги извадя и ще ги напъхам в ушите ти. Качвай се, докато не съм изгубил търпение!
След това показа скалпела си на Маджоне.
— Влизай, преди да го пусна в действие!
100.
Съливан мина с колата на мафиотския бос по познатите улици на Бруклин — Ню Ютрич Авеню, после по Осемдесет и шеста улица. Шофираше личната кола на дона и се наслаждаваше на всеки миг от преживяването.
— Я ми освежи паметта — подкани го Съливан, докато пътуваха. — Кой казва, че не можеш отново да се върнеш у дома? Знаеш ли кой го е казал, Джуниър? Някога чел ли си книги? А би трябвало. Сега вече е твърде късно.
Спря пред „Дънкин Донатс“ на Осемдесет и шеста и прехвърли Маджоне в наетия „Форд Таурус“, истинска таратайка, но поне нямаше да прави впечатление.
— Какво, по дяволите, си въобразяваш, че правиш? — озъби се Маджоне, когато белезниците се впиха в китките му.
Съливан не беше сигурен какво по-точно има предвид босът — смяната на колите, бомбения взрив или похищението му.
— Ти пръв тръгна срещу мен, забрави ли? Ти започна всичко това. Ето какво ще ти кажа — тук съм, за да го довърша. Трябваше да го направя още докато бяхме деца.
Лицето на дона придоби морав оттенък, имаше вида на човек, който всеки миг ще получи инфаркт.
— Ти си луд! Напълно побъркан! — изкрещя той, когато отново потеглиха.
Съливан едва не спря колата насред улицата. Наистина ли Джуниър се осмеляваше да му крещи, сякаш му е слуга!
— Нямам намерение да споря с теб за душевното си състояние. Аз съм наемен убиец, така че е логично да съм малко луд. Досега съм убил петдесет и осем души.
— Ти кълцаш хората на парчета — процеди Маджоне. — Ти си откачен, ненормален! Уби мой приятел. Помниш ли?
— Аз винаги изпълнявам поетите ангажименти. Може би съм прекалено стриктен професионалист за вкуса на някои. Но добре, че ме подсети за накълцаните на парчета човешки тела.
— За какво, по дяволите, дрънкаш? — избухна отново мафиотският бос. — Не си чак толкова луд. Никой не е чак толкова луд.
Удивително как работеше мозъкът на Маджоне или по-скоро не работеше. Независимо че бе хладнокръвен убиец, Съливан трябваше да внимава. Сега не биваше да допуска никакви грешки.
— Ще ти изясня нещо — осведоми го той. — Насочили сме се към пристанището на река Хъдсън. След като стигнем там, ще ти направя няколко снимки, за да те видят всичките ти приятелчета. Ще им отправя съвсем ясно предупреждение, което се надявам да разберат и да оставят на мира мен и семейството ми. — После притисна пръст към устните си: — Не искам повече никакви приказки! Почти започнах да изпитвам съжаление към теб, Джуниър, а нямам намерение да се размеквам.