Пак там храбрият Анджей от Броховице счупи меча си о главата на един рицар, който имаше на щита си изобразена кукумявка, сграбчи мишницата му, изви я и му изтръгна двуръчния меч, с който веднага го лиши от живот. Пак той взе в плен младия рицар Динхайм, когото видя без шлем и му дожаля да го убива, защото той наистина бе още съвсем дете и го гледаше с детински очи. Предаде го тогава Анджей на оръженосеца си, без да подозира, че си взема зет, защото това рицарче по-сетне се ожени за дъщеря му и остана завинаги в Полша.
Сега немците налетяха с ярост в желанието си да отърват младия Динхайм, който произхождаше от заможния род на рейнските графове, обаче предзнаменните рицари Сумик от Надброж и двамата братя от Пломиков, и Добко Охвя, и Зих Пикна веднага ги нападнаха, както лъв връхлита на бика, отблъснаха ги към отреда „Свети Георги“, като сееха всред тях гибел и унищожение.
А с чужденците гости се сблъска кралският гвардейски отред под водителството на Чолек от Желихов.
Там Повала от Тачево, който имаше свръхчовешка сила, поваляше хора и коне, чупеше железни шлемове като черупки от яйца, нападаше сам-самин цели тълпи, а редом с него вървяха Лешко от Горай, другият Повала от Вихуч и Мотислав от Скшинно, и двама чехи — Сокол и Збиславек. Тук боят продължи доста, защото върху този единствен отред се нахвърлиха три немски, но когато двайсет и седмият отред на Яшко от Тарнов му дойде на помощ, силите им се изравниха горе-долу и немците бяха отблъснати почти на половин изстрел със стрела от мястото, дето бе станало първото сблъскване.
Но още по-далеко ги отхвърли големият краковски отред, чийто вожд беше самият Зиндрам, а начело, между предзнаменните, вървеше най-страшният от всички поляци: Завиша Черни от герба Сулима. Редом с него се сражаваха брат му Фарурей и Флориан Йелитчик от Коритница, и Скарбек от Гури, и славният Лис от Тарговиско, и Пашко Злодей, и Ян Наленч, и Стах от Харбимовице. Под страшната ръка на Завиша гинеха храбри мъже, сякаш в тази черна броня идеше насреща им самата смърт, а той се биеше със свъсени вежди и стиснати челюсти, спокоен, внимателен, като че ли вършеше обикновена работа; понякога с увереност вдигаше щита, отбиваше удара, но на всяко светване на меча му отговаряше страшният вик на сразения воин, а той дори не се озърташе, вървеше напред и действуваше като черен облак, от който всеки миг пада гръм.
Познанският отред, който имаше на знамето си орел без корона, се биеше също на живот и смърт, а архиепископският и трите мазовецки се стремяха да го надминат. Но и всички други се надпреварваха по ожесточение и по неотстъпно мъжество. В шерадзкия отред младият Збишко от Богданец се хвърляше като глиган в най-гъстите тълпи, а редом с него вървеше старият страшен Мачко и се биеше разсъдливо, както се бори вълк, който ухапва само смъртоносно.
Той търсеше навсякъде с очи Куно Лихтенщайн, но като не можеше да го съгледа в гъстата навалица, оглеждаше другите, които бяха по-богато облечени, и нещастен биваше всеки рицар, комуто се паднеше да се бие с него. Недалече от двамата богданецки рицари се хвърляше небивало зловещият Чтан от Рогов. Още на първата среща му разбиха шлема, та сега се биеше с гола глава, като плашеше с окървавеното си космато лице немците, които мислеха, че пред тях стои не човек, а някакво горско чудовище.
Така стотици, а после хиляди рицари от двете страни паднаха на земята, докато най-сетне под ударите на разярените поляци немската вълна започна да се разколебава. Но тогава стана нещо такова, което можеше в един миг да измени съдбата на цялата битка.
Като се връщаха от преследването на литовците, разгорещените и упоени от победата немски отреди се нахвърлиха отстрани върху полското крило.
Останали с убеждение, че всички кралски войски са вече избити и че боят е изцяло спечелен, те се връщаха на големи безредни тълпи, с викове и песни, когато неочаквано видяха пред себе си жестоката сеч и поляците, вече почти победители, които заобикаляха немските отреди.
Тогава кръстоносците наведоха глави и загледаха смаяно през решетките на наличниците това, което ставаше, а после всеки от тях пришпорваше коня и се впускаше в бойния вихър.
И така налиташе тълпа след тълпа, докато скоро хиляди се нахвърлиха върху уморените от боя полски отреди. Немците викнаха от радост, като видяха идващата им помощ, и с ново въодушевление почнаха да удрят поляците. Страшна битка закипя по цялата линия, по земята потекоха потоци кръв, небето се заоблачи и се разнесоха глухи гърмежи, като че сам бог искаше да вземе участие в борбата.