И победата почна да клони към немците… Малко оставаше да се вмъкне объркване в полските редици, вече разлуделите се в боя отреди на кръстоносците запяха в един глас победната песен:
Но изведнъж стана нещо още по-ужасно.
Един от падналите на земята кръстоносци разпра с нож корема на коня на Марчин от Врочимовице, който държеше голямото, свято за всички войски краковско знаме с изобразения на него коронован орел. Конят и ездачът изведнъж се повалиха, а заедно с тях се залюля и падна знамето.
В един миг стотици железни ръце се протегнаха към него, а от всички немски гърди се изтръгна радостен вик. Стори им се, че това е вече краят, че страх и объркване ще обхванат сега поляците, че иде часът на поражението, избиването и клането, че остава само да преследват и да секат бягащите.
Но ги очакваше страшно и кърваво разочарование.
Наистина полските войски викнаха в един глас от отчаяние при вида на падащото знаме, но в този вик и в това отчаяние имаше не страх, а ярост. Би казал човек, че огън падна върху ризниците. Като разярени лъвове се спуснаха към това място най-страшните рицари от двете войски и би казал човек, че се е развихрила буря около знамето. Хора и коне се сляха в един чудовищен въртоп, а в този въртоп се протягаха ръце, звънтяха мечове, свистяха секири, скърцаше стоманата о желязото: трясък, стонове, див вик на избиваните бойци се сливаха в един такъв страхотен рев, като че прокълнатите души се бяха обадили внезапно от дъното на ада. Вдигна се прах и от него се показаха само заслепените от ужас коне, без ездачи, с кръвясали очи и диво развяна грива.
Но това трая малко. Нито един немец не излезе жив от тази буря и скоро над полските отреди отново се развя отнетото знаме. Вятърът го залюля, разгъна го и то разцъфна тържествено като гигантско цвете, като знак на надежда, като знак на божия гняв към немците и на победа за полските рицари.
Цялата войска го поздрави с победен вик и се нахвърли в такова безпаметство върху немците, като че ли във всеки отред се бяха удвоили силите и бойците.
А немците, избивани безмилостно, без отдих, дори без такова прекъсване, каквото е потребно на гърдите да си поемат дъх, заобиколени от всички страни, притискани, поразявани неумолимо от ударите на мечове, секири, брадви, боздугани, почнаха отново да се колебаят и да отстъпват. Тук-таме се обадиха гласове за милост. Тук-таме из бъркотията изскачаше някой рицар-чужденец с лице побеляло от страх и ужас и избягваше обезумял натам, накъдето го носеше не по-малко ужасеният му кон. По-голямата част от белите плащове, каквито орденските братя носеха върху броните си, лежеха вече на земята.
И тежка тревога обхвана сърцата на немските вождове, защото разбраха, че цялото им спасение сега е в магистъра, който до това време чакаше готов начело на шестнайсет запасни дружини.
И като наблюдаваше от височината битката, разбра също, че моментът е дошъл, та поведе своите железни дружини, както вихър понася тежък градоносен облак.
Но още по-рано пред третата полска линия, която дотогава не бе взела участие в боя, се яви на запенен кон Зиндрам от Машковице, който бдеше над всичко и следеше хода на битката.
Там, между полската пехота, имаше няколко роти наемни чехи. Една от тях се заколеба още преди сблъскването, но засрамена навреме, остана на мястото си и като заряза вожда си, сега гореше от жажда за бой, за да изкупи с мъжество минутната си слабост. Но главната сила тук съставяха полските полкове, образувани от конници, но без брони — бедни дворяни, от градска и по-многочислена селска пехота, въоръжени с ловни копия, тежки вили с железни зъбци и с коси, прикрепени на прътове.
— Готви се! Готви! — викаше с гръмовит глас Зиндрам от Машковице и прелиташе като светкавица надлъж покрай редиците.
— Готви се! — повториха по-малките вождове.
А селяните, като разбраха, че иде и техният ред, опряха в земята дръжките на копията, бухалките и косите, прекръстиха се и почнаха да плюват на работните си, огромни длани.
И по цялата линия се разнесе това зловещо плюване, след което всеки хвана оръжието си и си пое дъх. В този миг при Зиндрам прилетя един момък със заповед от краля и запъхтяно му пришепна нещо на ухото, а той се обърна към пехотинците, замахна е меча и извика: