Но битката продължаваше още, защото много отреди на кръстоносците предпочитаха да умрат, отколкото да молят за милост и за плен. Сега немците се събраха според военния си обичай в грамаден кръг и се защищаваха като стадо глигани, заобиколено от глутница вълци. Полско-литовският обръч опаса този кръг, както змия опасва тялото на бик, и почна да се стеснява все повече. И отново замахваха ръце, трещяха криваци, скриптяха коси, сечаха мечове, бодяха копия, удряха брадви и секири. Изсичаха немците като борова гора, а те умираха мълчаливо, мрачни, огромни, неустрашими.
Някои приповдигаха наличника си, прощаваха се един с друг и си даваха последна целувка пред смъртта; други се хвърляха слепешката в разгара на боя, като че обзети от безумие, а някои се биеха като насън, други най-сетне се убиваха сами, като си втикваха в гърлото мизерикордията, или махваха нашийниците и се обръщаха към другарите си с молба: „Мушни!“
За късо време полската ярост разби големия кръг на петнайсетина по-малки купчинки и тогава на отделните рицари стана по-лесно да се измъкват. Но изобщо и тези отделни купчинки се биеха с бяс и отчаяние.
Малцина падаха на колене с молба за милост, а когато страшният напор на поляците разпръсна най-сетне и по-малките купчини, дори и отделни рицари не искаха да се предават живи в ръцете на победителите. Този ден беше за Ордена и за цялото западно рицарство ден на най-голямо поражение, но и на най-голяма слава. Около грамадния Арнолд фон Баден, заобиколен от пехота селяни, се бе издигнал насип от полски трупове, а той, храбър и непобедим, стоеше изправен над тях, както стои вкопан в хълм крайграничен стълб, и който се приближеше до него на разстояние един меч, падаше като поразен от гръм.
Най-сетне при него долетя самият Завиша Черни сулимецът, но като видя, че рицарят е без кон и не поиска противно на рицарския устав да го нападне отзад, скочи също от коня и почна да му вика отдалеко:
— Обърни, немецо, глава и се предай или се бий с мене!
А Арнолд се обърна, позна Завиша по черната броня и по сулимския герб на щита му и си каза: „Смъртта иде и часът ми е ударил, защото от него никой не се е отървал жив. Но ако го победя, бих си спечелил безсмъртна слава, а може би ще спася и живота си.“
С тия мисли се затече към него и те се сблъскаха като две бури на постланата с трупове земя. Но Завиша така страшно надвишаваше всички със силата си, че нещастни биваха онези бащи, на чиито деца се паднеше да се срещнат с него в боя. И под удара на меча му се разпука кованият в Малборг щит, разпука се като глинено гърне стоманеният шлем и храбрият Арнолд падна с разсечена на две глава.
Хенрих, члуховският вожд, онзи същият, най-лют враг на полското племе, който се бе заклел, че ще заповяда да носят пред него два меча, докато обагри и двата в полска кръв, се измъкваше сега крадешком от бойното поле, както лисицата се измъква от заобиколена с ловци гора, когато неочаквано му прегради пътя Збишко от Богданец. Като видя над себе си издигнатия двуръчен меч, кръстоносецът извика: „Erbarme dich meiner!“ (пощади ме!) и скръсти от ужас ръце; при тия думи младият рицар не можа наистина да сдържи ръката и замаха си, но успя да обърне меча, та само с плоската страна удари вожда по охраненото и потно лице. И го предаде после на оръженосеца си, който го върза с въже за врата и го повлече като вол там, дето събираха всички пленени кръстоносци.
А старият Мачко все търсеше по кървавото бойно поле Куно Лихтенщайн и щастливата през целия този ден съдба на поляците го предаде най-сетне в ръцете му в едни гъсталаци, дето се бе притаила шепа укрити от страшния погром рицари. Отблясъкът на слънцето от броните им издаде на преследвачите тяхното присъствие. Всички веднага паднаха на колене и се предадоха, Мачко узна, че между пленниците се намира и великият вожд на Ордена, заповяда да го доведат пред него, сне шлема от главата си и запита:
— Куно Лихтенщайн, познаваш ли ме?
Лихтенщайн сви вежди, впи очи в лицето на Мачко и след малко каза:
— Виждал съм те при двора в Плоцк.
— Не — отговори Мачко, — виждал си ме преди това! Виждал си ме в Краков, когато те молих за живота на братанеца си, който заради необмисленото си нападение върху тебе беше осъден на смърт. Тогава аз се заклех пред бога и в рицарската си чест, че ще те намеря и ще се сразя с тебе на смърт.