Над главите им побиха пленените знамена — всичките! Вечерният ветрец ту свиваше, ту развиваше разнобагрените платна, а те шумяха, сякаш приспиваха убитите. Отдалече срещу залеза се виждаха отредите на литовците, които караха сдобитите топове, употребени за пръв път от кръстоносците в боя с поляците, но които не бяха причинили никаква вреда на победителите.
На хълма около краля се събраха най-славните рицари. Те дишаха с уморени гърди и поглеждаха знамената и труповете, които лежаха пред нозете им, както покритите с пот жътвари поглеждат пожънатите и вързани снопи. Тежък бе този ден и страшен бе добивът от тази жътва, но ето че настъпваше великата божия радостна вечер.
И безкрайно щастие озари лицата на победителите, защото всички разбираха, че това беше вечер, която слагаше край на мъките и страданията не само през тоя ден, но през цели столетия.
А кралят, макар и да си даваше сметка за огромното поражение, все още гледаше като в почуда пред себе си и най-сетне запита:
— Нима целият Орден лежи тук?
Тогава подканцлерът Миколай, който знаеше пророчеството на света Бригида, рече:
— Дойде време да се строшат зъбите им и да се отсече десницата им!…
После вдигна ръка и почна да кръсти не само тия, които лежаха най-близо, но и цялото поле между Грунвалд и Таненберг. В светналия от блясъка на залеза и очистен от дъжда въздух се виждаше ясно огромното димящо кърваво бойно поле с щръкнали по него отломъци от копия, вили, коси, с купища конски и човешки трупове, между които стърчаха вдигнати мъртви ръце, крака, копита — и това тъжовно поле на смъртта с десетки хиляди трупове се простираше по-далеко, отколкото можеше да обхване погледът.
Слугите тичаха по неизмеримото гробище, събираха оръжието и снемаха броните от убитите.
А високо на руменото небе се трупаха вече и правеха кръгове орляци врани, гарвани и орли, които грачеха и се радваха шумно при вида на храната.
И не само вероломният Орден на кръстоносците лежеше сега проснат тук, в краката на краля, но и цялата немска сила, заливала досега като вълна нещастните славянски страни, се разби о полските гърди в този ден на изкупление.
Затова на тебе, велико, свещено минало, и на тебе, жертвена кръв — слава и чест във всички времена!
XXX
Мачко и Збишко се върнаха в Богданец. Старият рицар живя още дълго, а Збишко в здраве и сила дочака онази щастлива минута, когато от едната порта на Малборг излизаше със сълзи на очи магистърът на кръстоносците84, а от другата влизаше начело на войските полският воевода, за да заеме от името на краля и кралството града и всички земи чак до сивите вълни на Балтика.