При тия думи Мачко от Богданец протегна напред своите широки и необикновено яки ръце, а другите почнаха да клатят глави и да потвърждават.
— Тъй! Тъй! Право е това, което казва! Така е!
Но разговорът беше прекъснат от глъчката, която се чу през прозорците, чиито рамки, облепени с ципа от животински мехур, бяха извадени, защото настъпилата нощ бе топла и приятна. Отдалече се чуваше дрънкане на оръжия, човешки гласове, пръхтене на коне и песни, Всички в кръчмата се зачудиха, защото беше доста късно и луната беше вече възлязла високо на небето. Стопанинът-немец изтича навън, но преди гостите да успеят да изпият до дъно последните канички, той се върна още по-бързо и завика:
— Приижда някакъв княжески двор!
А след малко на вратата се показа един момък с ясносиня дреха и червена шапка на главата, Той се спря, изгледа присъствуващите и като видя стопанина, каза:
— Избършете масите и запалете свещи: княгиня Ана Данута ще отседне тук на почивка.
След тия думи се обърна и излезе. В кръчмата настъпи оживление: стопанинът започна да подвиква на слугите, а гостите се споглеждаха в недоумение.
— Княгиня Ана Данута — каза единият от гражданите, — та това е дъщерята на Кейстут, жената на Януш Мазовецки. Тя вече две седмици е в Краков, но е ходила в Затор на гости на княз Вацлав, а сега навярно се връща в града.
— Куме Гамрот — каза другият гражданин, — да идем на сеното в плевника: това общество е много високопоставено за нас.
— Че пътуват нощем, не ми е чудно — обади се Мачко, — защото денем е горещо, но защо се отбиват в кръчмата, когато манастирът е толкова наблизо?
И се обърна към Збишко с думите:
— Родна сестра на дивната Рингала, разбираш ли?
А Збишко отговори:
— С нея трябва да има цял куп мазовецки девойки, ей!
II
И в този миг на вратата се показа княгинята — жена на средна възраст, със засмяно лице, наметната с черен плащ и дълга, зелена рокля с позлатен пояс на кръста, който се спущаше ниско отпред и се закопчаваше с голяма тока. След княгинята вървяха придворните дами, някои по-възрастни, а някои още съвсем деца, с венчета от рози и лилии на главите и повечето от тях с лютни в ръце. Имаше и такива, които носеха цели снопове цветя, пресни, види се, току-що откъснати по пътя. Кръчмата се изпълни с хора, защото след девойките се показаха неколцина придворни и млади пажове. Всички влязоха бодро, с весели лица, говореха високо или тананикаха, сякаш упоени от тихата нощ и от силния блясък на луната. Между придворните имаше двама пътуващи певци, единият с лютня, а другият с гусла на пояса. Една от девойките, още съвсем млада, на дванайсетина години, също носеше след княгинята малка лютня, украсена с медни гвоздейчета.
— Слава на господа Исуса Христа! — каза княгинята, като се спря всред стаята.
— Во веки веков, амин! — отговориха присъствуващите и се поклониха ниско.
— А къде е стопанинът?
Като чу, че питат за него, немецът излезе напред и леко приклекна според немския обичай.
— Ще се спрем тук да си починем и похапнем — каза княгинята. — Развърти се бързо, защото сме гладни.
Гражданите вече си бяха отишли, а двамата местни шляхтичи заедно с Мачко от Богданец и младия Збишко се поклониха повторно и се канеха да напуснат стаята, за да не пречат на княгинята и придворните.
Но княгинята ги задържа.
— Вие сте шляхтичи, няма да ни пречите! Запознайте се с моите придворни, Откъде ви води бог?
Те почнаха да изброяват своите имена, гербове, войни призиви и села, според които се именуваха. Но щом чу от Мачко откъде се връща, княгинята плесна с ръце и каза:
— Я виж какъв случай! Разкажете ни за Вилно, за брат ми и сестра ми. Ще дойде ли тук княз Витолд за деня, когато кралицата ще роди, и на кръщавката?
— Искаше му се, ала не знае дали ще може, затова отнапред изпрати по свещениците и болярите в Дар на кралицата една сребърна люлка. С тази люлка пристигнахме и ние с моя братанец, за да я пазим по пътя.
— Тук ли е люлката? Бих искала да я видя. Цялата ли е сребърна?
— Цялата е сребърна, но не е тук. Откараха я в Краков.
— Ами вие какво правите в Тинец?