— Не забравяйте жените, сир, и горките дечица!
— Не съм богат човек и не ми е по кесията да плащам откуп — отвърна сър Роджър. Целият в бойни доспехи, той отиде с тежки стъпки до пилотското кресло, настани се в него и натисна копчетата за ръчен контрол. На най-долния екран на контролното табло видях как повърхността на планетата бързо се плъзна под нас. Реките и планините долу бяха като нашите, но зеленият цвят на растителността имаше неземен сивкав оттенък. Страната изглеждаше дива. Тук-там се забелязваха малобройни кръгли постройки, потънали сред необятни житни поля, обработвани от машини, но извън тази гледка всичко беше пусто и безлюдно като в Ню Форист18. Чудех се дали земите долу не са също някакъв кралски ловен резерват. После си спомних обясненията на Бранитар, че цялата империя на уерсгорците е рядко населена.
Един глас прекъсна нашето мълчание, ломотейки на грубия за ухото език на синьокожите. Подскочихме от изненада, прекръствайки се, и се огледахме свирепо наоколо. Звуците идваха от малък черен апарат, монтиран на главния пулт.
— Тъй значи! — викна Червения Джон, изваждайки камата си. — През цялото туй време тук е имало неканен пътник! Подайте ми лост, сир, и аз ще му видя сметката!
Бранитар предугади мисълта му. Смехът загълголи в дебелото синьо гърло:
— Гласът идва отдалеч, пренасян от вълни, подобни на светлинните, но по-дълги — каза той.
— Говори смислено — настоях аз.
— Ами… наблюдател от крепостта Гантура ни приветства с „добре дошли“.
Сър Роджър кимна рязко, когато преведох:
— Гласове, идващи от безплътния въздух, не са кой знае каква изненада след онова, което вече видяхме — рече той. — Какво иска тоя приятел?
Бях успял да разбера само няколко думи от казаното, но схванах смисъла му:
— Пита ни кои сме. Казва, че това място не е предвидено за приземяване на разузнавателни кораби. Иска да знае защо сме навлезли в забранена зона. Успокой го — заповядах на Бранитар — и помни, че ще разбера, ако ни предадеш.
Той сви рамене, сякаш намираше всичко това за забавно, но челото му също беше покрито с пот:
— Разузнавателен кораб 587–111 се завърна — каза той. — Спешно съобщение. Ще спрем над базата.
Гласът даде разрешение, но предупреди, че ако се спуснем по-ниско от един стантакс (около половин миля), ще бъдем унищожени. Трябваше да кръжим във въздуха, докато екипажите на патрулните кораби се качат на борда.
От този момент Гантура вече се виждаше ясно: плътна маса от куполи и полуцилиндри. Зидария върху метална арматура, както узнахме впоследствие. Крепостта описваше окръжност от около хиляда фута в диаметър. На около половин миля на север беше разположена по-малка група постройки. Посредством един телескопичен екран видяхме, че оттам се показват дулата на гигантски лъчеви бомбарди. В момента, когато увиснахме неподвижно във въздуха, над двете части на крепостта се появи слабо сияние.
— Защитните екрани — посочи Бранитар. -Собствените ви снаряди биха се пръснали встрани, без да причинят някаква вреда. Би било невероятна случайност някой да унищожи с изстрела си някое от тези оръдия, улучвайки го там, където то се подава през защитния екран. А самите вие сте лесна цел.
Приближиха се няколко металически кораба с яйцевидна форма., които изглеждаха като мушици в сравнение с огромния корпус на нашия „Кръстоносец“. Видяхме и други, които излитаха от площадки, разположени в централната част на крепостта. Русокосата глава на сър Роджър кимна.
— Точно както си го представях — каза той. — Тези екрани може би възпират огнените лъчи, но не са в състояние да преградят пътя на материални обекти, защото корабите минават оттам.
— Така е — потвърди Бранитар. — Бихте могли да изстреляте една-две взривни ракети, но от страничния сектор, където са оръдията, ще ви унищожат.
— Аха… — Сър Роджър изучаваше уерсгореца с пламнали от гняв очи. — Значи вие притежавате взривни ракети, така ли? Без съмнение на този кораб има такива. И никога не си ми споменавал за това. Ще видим тая работа по-късно.
Той рязко посочи Червения Джон и сър Оуен:
— Така, вие двамата видяхте как изглеждат нещата долу. Върнете се сега при хората си и се пригответе за атака, когато се приземим.
Те се оттеглиха, хвърляйки нервни погледи към екраните, на които се виждаше, че въздухолетите са вече съвсем близо до нас. Сър Роджър хвана ръчките, с които се задействаха оръдията. След неколкократно изпробване бяхме установили, че тези страшни оръжия се прицелваха и унищожаваха целта почти автоматично. Когато патрулните кораби наближиха още, сър Роджър натисна спусъка. Ослепяващи огнени лъчи внезапно пронизаха пространството. Те подпалиха въздухолетите. Видях как по-близкият от тях бе прорязан на две от огнения меч. Втори се преобърна, нажежен до червено, а трети се взриви. Проехтя гръм. Това, което можех да видя след това, бяха падащи метални отломки.
18
Ню Форист — историческа гора в Англия, където кралете ходели на лов, понастоящем национален парк. — Бел. прев.