ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Нашите хора използваха добре дългото утро, за да си поотпочинат. Аз вече се бях научил да познавам времето по уерсгорските часовници, макар да не бях съвсем сигурен на колко техни мерни единици се равняваха земните часове. Точно по пладне оседлах коня си и заедно със сър Роджър тръгнахме на преговори.
— Мислех, че ще бъдем доста повече — изпелтечих. Неговото изражение бе каменно.
— Това вече е безсмислено — каза. — Лошо ни се пише при тази среща, ако Харуга узнае за нападението. Съжалявам, че трябва да те изложа на риск.
Аз също съжалявах, но не желаех да си губя времето в окайване, а предпочетох да го използвам по-разумно — за молитви. Същите уерсгорски офицери ни посрещнаха под перления балдахин. Харуга не можа да скрие изненадата си, когато ние влязохме с тежка стъпка.
— Къде са останалите членове на вашата делегация? — рязко попита той.
— Четат си молитвите — отговорих аз, което донякъде беше напълно вярно.
— Отново тази дума — измърмори един от синьокожите. — Какво означава тя?
— Означава това — казах аз и за пояснение произнесох една молитва, като я отбелязах, прехвърляйки едно зърно в броеницата си.
— Някаква сметачна машина, струва ми се — обади се друг уерсгорец.
— Тя обаче може би не е толкова примитивна, колкото изглежда отвън.
— Но какво пресмята тя? — прошептя трети, чиито уши бяха щръкнали неспокойно нагоре. Харуга хвърли гневен поглед.
— Това продължи твърде дълго — рече той рязко. — Цяла нощ работихте оттатък. Ако сте замислили някакъв трик…
— Не бихте ли искали да разполагате с план? — прекъснах го аз, придавайки на гласа си възможно най-смирената интонация.
Както се и надявах, тази безочливост го накара да се опомни. След като за момент се помъчи да асимилира казаното от мен, Харуга отривисто рече:
— Нека да поговорим за затворените уерсгорци. Аз отговарям за тяхната безопасност като жители на тази планета. Не бих могъл да поддържам никакви отношения със същества, които държат уерсгорци в плен. Първото условие за всякакви понататъшни преговори е тяхното незабавно освобождаване.
— Колко жалко, че няма да можем да преговаряме тогава — отвърна сър Роджър, — Действително не бих искал да ви унищожа.
— Вие няма да си тръгнете оттук, докато пленниците не ми бъдат предадени — заяви Харуга. Аз хлъцнах. Той студено се усмихна. — Моите войници чакат само да дам знак, в случай че вие също носите у себе си нещо подобно на това. — И той бръкна под туниката си и извади оттам ръчен огнестрел, по-точно сачмострел. Гледах дулото и преглъщах от ужас.
Сър Роджър се прозя. Лъскаше ноктите си върху копринения ръкав на ризата си.
— Какво каза онзи? — ме попита. Обясних му.
— Това е предателство — ръмжах аз. — Нали всички ние трябваше да сме без оръжие!
— Нищо подобно. Не забравяй, че никой не се закле. Но кажи на негова светлост, наместника Харуга, че аз предвиждах тази възможност и съм взел съответни предпазни мерки. — Баронът натисна своя богато украсен пръстен-печат, който бе на ръката му, и сви юмрук. — Вече го заредих. Ако моята ръка се разтвори независимо по каква причина, преди това отново да се разреди, тогава този блестящ камък ще експлодира със сила, достатъчна да прати всички ни при свети Петър.
С треперещо чене аз предадох това заплашително послание. Харуга скочи на крака:
— Вярно ли е това?! — изкрещя той.
— Д-да, в-вярно е — отговорих. — К-кълна се в… в… Мохамед.
Синьоликите офицери се скупчиха на едно място. От техния развълнуван шепот заключих, че съществуването на бомбен заряд с размерите на камъка върху пръстена на сър Роджър е теоретично възможно, макар че на уерсгорците не бе известна раса, дотолкова напреднала, че да създаде такъв. Най-после се възцари спокойствие.
— Е — каза Харуга, — изглежда, сме в пат. Самият аз мисля, че вие лъжете, но не смятам да рискувам живота си. — Той пъхна малкия огнестрел в туниката си. — Все пак трябва да разберете, че положението е нетърпимо. Ако сам не съм в със тояние да освободя пленниците, ще бъда принуден да предам целия въпрос на компетенцията на Империума на Уерсгориксан.
— Не е нужно да си толкова припрян — рече сър Роджър. — Ние ще се отнасяме внимателно с нашите пленници. Можеш да изпратиш лекари да се грижат за здравето им. За да сме сигурни, трябва да поискаме от вас да предадете цялото си въоръжение в знак на добра воля. Но в замяна на това ние ще ви пазим от нападение на сарацините.
— На кои? — Харуга смръщи костеливото си чело.
— На сарацините. Пиратите-езичници. Не сте ли се сблъсквали с тях? Трудно ми е да го повярвам, защото те кръстосват надлъж и нашир. Не е изключено точно в този момент сарацински кораб да е дебаркирал на собствената ви планета, да граби и опожарява.