Харуга подскочи. Той дръпна един офицер настрана и му прошепна нещо. Този път не можах да разбера казаното. Офицерът излезе тичешком навън.
— Разказвайте още — помоли Харуга.
— С удоволствие! — Баронът се изтегна назад върху облегалката и кръстоса крака, като че беше у дома си. Неговото самообладание ми изглеждаше непостижимо. По приблизителните ми изчисления корабът на сър Оуен би трябвало да е стигнал Стуларакс. (Трябва да напомня колко по-бавно течеше този разговор от неговото описание, като се имат предвид времето за превеждане, паузите при обясняването на някоя неразбираема дума или за намиране на най-точния израз.) И все пак сър Роджър редеше своя разказ, като че ли имаше пред себе си цяла вечност. Той обясняваше, че ние, англичаните, сме се нахвърлили толкова яростно срещу уерсгорците, тъй като тяхното непредизвикано с нищо нападение ни е накарало да мислим, че те сигурно са някакви нови съюзници на сарацините. Сега, когато сме осъзнали заблуждението си, ставало напълно възможно не след дълго Англия и Уерсгориксан да се споразумеят и да се съюзят срещу тази обща заплаха…
Синьоликият офицер се втурна вътре. През процепа на полузатворената врата видях как войниците във вражеския лагер бързаха на позициите си; ревът на работещи машини достигна до слуха ми,
— Какво става? — излая Харута на своя подчинен.
— Съобщения… по далекоговорителя… живеещите извън крепостта са видели ярка експлозия; Стуларакс е разрушен… предполага се, че е бил използван заряд от свръхмощния тип. — Офицерът изрече всичко това на пресекулки.
Разменихме погледи със сър Роджър, докато превеждах. Стуларакс разрушен?! Разрушен до основи?! Нашата цел там беше само да плячкосаме още малко оръжия, по-специално лекопреносими, за нашите пехотинци. Но ако всичко е изчезнало в дим и пепел…
Сър Роджър облиза пресъхналите си устни.
— Кажи му, че сигурно сарацините са се приземили, братко Парвус.
Харуга не ме остави да говоря. Гърдите му се вълнуваха от гняв, кехлибарените му очи се бяха налели с кръв. Треперещ, той извади своя огнестрел и изкрещя:
— Стига с този фарс! Кой друг е с вас? Колко други звездолети имате още?
Сър Роджър започна лениво да се изправя, докато се извиси над тантурестия уерсгорец като дъб над степ. Той се ухили, докосна многозначително пръстена си и отвърна:
— Хайде стига! Не можете да очаквате, че ще ви кажа това. Вероятно е най-добре да се върна в лагера си, докато нервите ви се поуспокоят. — Не бях в състояние да преведа това съвсем гладко, тъй като се запъвах при произнасянето на всяка дума.
Харуга изръмжа:
— А, не! Оставате тук!
— Тръгвам — тръсна непокорно сър Роджър своята ниско остригана глава. — Между другото, ако не се върна, на моите хора е заповядано да избият всички пленници.
Харуга ме изслуша. С възхитително самообладание той отвърна:
— Тръгвайте тогава. Но когато се приберете, ние ще ви нападнем. Не пожелавам на никого да се намира между вашия лагер на земята и приятелите ви в небето.
— Не забравяйте пленниците — напомни му сър Роджър.
— Ще атакуваме — повтори с упорство Харуга. — Ще атакуваме изцяло по суша, отчасти, за да пощадим живота на същите тези пленници, а заедно с това, разбира се, защото всеки звездолет или въздухолет трябва да излети и да потърси онези нападатели на Стуларакс. Ние ще се въздържаме от използването на мощни експлозивни оръжия, за да не унищожим пленниците. Но — и той заби пръст в масата — ако вашите оръжия не са по-усъвършенствани от това, което смятам, ние ще ви победим ако не с друго, то с простото си числено превъзходство. Не вярвам да разполагате с бронирани коли, с изключение на няколко камионетки, пленени при Гантура. Помнете: онези, които оцелеят след битката, ще бъдат наши пленници. Ако навредите дори на един заловен уерсгорец, вашите хора ще умрат от бавна и мъчителна смърт. Ако вие самият бъдете заловен, сър Роджър дьо Турнвил, ще наблюдавате тяхната смърт, преди да дойде собственият ви край.
Баронът ме слушаше как превеждам заканите срещу него. Устните му изглеждаха обезкървени на покритото със загар лице.
— Е, братко Парвус — каза с отслабнал глас, — нещата не се получиха толкова добре, колкото се надявах, макар и да не са така зле, както се опасявах. Кажи му, че ако той наистина ни пусне да се върнем здрави и читави и ограничи нападението си до сухопътна атака, избягвайки високоексплозивните заряди, пленниците ще бъдат в пълна безопасност, като се изключи неговият собствен огън. — После добави кисело: — Не мисля, че от мен би станал палач на беззащитни същества при каквито и да било обстоятелства. Но не е необходимо да му казваш това.