И така Харуга, обезкуражен от нашите ями, но насърчен същевременно от това, че до момента не бяхме използвали снаряди с малка мощност, оттегли своите тежки бойни машини. Вместо тях той изпрати пехота и леки бойни коли. Очевидно неговият замисъл беше те да намерят път между нашите ями и да го очертаят, за да могат след това тежкоброните да тръгнат по него.
Синьокожите войници се приближиха тичешком, едва забележими сред високата трева и разделени на малки групи. Самият аз, поради това, че се намирах далеч.в тила, виждах само случайното проблясване на някой шлем и жалоните, които те забиваха тук-там, за да трасират безопасен проход за тежкоброните. Знаех обаче, че войниците на противника наброяват много хиляди. Сърцето ми биеше до пръсване, а устата ми жадуваше за чаша ел.
Пред войниците се движеха с пълна скорост леките бойни коли. Няколко от тях се натъкнаха на ями и поради високата скорост катастрофираха ужасно. Повечето се движеха в права линия — връхлитаха право върху коловете, които бяхме забили сред тревата близо до нашия бруствер в случай на кавалерийско нападение. Поради бързината, с която напредваха, бяха почти толкова уязвими, колкото и галопиращи коне. Видях как една от тях излетя във въздуха, превъртя се, падна върху земята с колелата нагоре и се смаза, подир което подскочи още два пъти, преди да се разполови. Видях как от друга бойна кола, нанизана на кол, избликна струя гориво, след което колата избухна в пламъци. Видях също трета машина, която поднесе и се блъсна в четвъртата. Още няколко, избягвайки препятствията, се натъкнаха на бодливите стоманени топки, които бяхме разпръснали наоколо. Железните шипове се забиваха в меките гуми, обхващащи техните колела, и оставаха там. Машина, засегната по такъв начин, можеше в най-добрия случай да се измъкне от битката, движейки се като пияна.
Команди на рязък уерсгорски език сигурно са звучали по далекоговорителя. По-голяма част от откритите бойни коли, все още невредими, продължаваха да кръстосват наоколо. Те се движеха в разтегната, но стройна формация, напредвайки със скоростта на пешеходец.
„Щрак!“ — чу се звук откъм нашите катапулти, а след това — „тряс!“ — задействаха и нашите балисти32. Стрели, камъни и гърнета с врящо масло заваляха безмилостно срещу атакуващите. Само малка част от тях понесе някакви поражения от това, но техният боен ред бе разколебан, а напредването им забавено.
Тогава връхлетя нашата кавалерия. Неколцина от ездачите загинаха, посрещнати с град от олово. Но те не трябваше да галопират дълго, за да стигнат противника. Същевременно пламъците в тревата, подпалена от нашите гърнета с масло, объркаха уерсгорците с плътния си дим. Чух звън и тропот при удара на копията о стоманената обшивка на колите; след това нямах повече възможност да следя тази битка. Знам само, че кавалеристите не успяха да повредят нито една бронирана кола със своите копия. Това обаче дотолкова шокираше водачите на бойните машини, че те често бяха абсолютно безпомощни да се защитят от следващата атака. Изправени на задните си крака коне, удряха с копита, смачквайки тънката стоманена обшивка; няколко бързи размаха на брадва, боздуган или меч опразваха бойната машина от нейния екипаж. Някои от хората на сър Роджър си служеха успешно с огнестрелите или с малки яйцевидни заряди, които след дръпване на една малка халка и хвърляне избухваха, разпръсквайки остри парчета. Естествено, и уерсгорците разполагаха с подобни оръжия, но ги използваха нерешително.
Последните бронирани коли започнаха да отстъпват в ужас, настървено преследвани от английските ездачи. „Върнете се!“ — ревеше към тях сър Роджър. Той размаха новото копие, което му бе дал оръженосецът: „Върнете се, подли твари! Спрете и дайте отпор, долни езичници!“
Трябва да е представлявал великолепна гледка: сияен метал, развяващи се пера и бляскав щит върху неукротим, вран жребец. Но уерсгорците не познаваха рицарските правила на честта. Те бяха по-разсъдливи и по-предпазливи от нас. И това им излезе скъпо.
Нашите конници трябваше бързо да се оттеглят, защото сега синьоликите пехотинци бяха наближили, стреляйки на плътни групи, и се готвеха да атакуват нашия бурствер. Бронята не представляваше защита — тя беше само една ярка цел. Сър Роджър им даде сигнал с рога си да го последват и кавалеристите се разпръснаха в равнината.
Уерсгорците нададоха тържествуващ вик и се втурнаха напред. Сред настъпилото объркване в нашия лагер чух как командирите на стрелците крещят с глух глас своите заповеди. Тогава сивото гъше ято на стрелците се понесе в небесата с фученето на силен вятър. После се спусна страховито надолу върху уерсгорците. Докато първите стрели все още се издигаха, дългите английски лъкове вече изстрелваха втори залп. Стрела, излетяла с такава сила, пронизва тялото и излиза от другата му страна — с широкия си режещ връх в кръв. Ето че и арбалетите — по-бавни, но още по-мощни — започнаха да косят най-близките нападатели. Мисля, че в тези няколко мига уерсгорците сигурно са изгубили половината от бойците си.