— Поради тези причини ние искаме да завладеем Дарова, и то непокътната.
— Да издържим нападение на флотилиите на стотина светове?! — извика капитан Булард. — Не, сир, вашата гордост е пораснала неимоверно и се е превърнала в лудост. Аз настоявам да излетим, докато още можем, и да се молим на Бога да ни върне отново на Земята.
Сър Роджър удари с юмрук по масата. Звукът отекна из горските пущинаци.
— Сили небесни! — прогърмя гласът му. — В деня на победата, невиждана от времето на Ричард Лъвското сърце, ти подвиваш опашка и бягаш! Смятах те за мъж!
Булард отвърна с глух, ръмжащ глас:
— Какво спечели Ричард в края на краищата, да не говорим за откупа, който плати и който съсипа страната?!
Обаче сър Брайън Фитцуилям го чу и промърмори под нос:
— Няма да търпя измяна! Давайки си сметка какво бе казал, Булард прехапа устни и млъкна. Междувременно сър Роджър разпалено продължи:
— Арсеналите на крепостта Дарова трябва да са били опразнени заради нападението срещу нас. Сега разполагаме с почти всичко, което е останало от техните оръжия; избихме и по-голямата част от нейния гарнизон. Ако им дадем време, те ще се съвземат. Ще свикат франклините и йоманите от цялата планета и ще тръгнат на поход срещу нас. В момента обаче са напълно объркани. Най-доброто, което биха могли да направят, е да издигнат защитни валове срещу нас. Контраатаката е изключена.
— Значи ние трябва да си седим край стените на Дарова, докато пристигнат техните подкрепления? — запита с насмешка някой в мрачината.
— По-добре там, отколкото да седим тук, не смяташ ли? — Смехът на сър Роджър бе пресилен, но едно-две мрачни хихикания се зачуха в отговор.
Така решението бе взето.
Нашият изморен народ не можа да си отспи.
Хората трябваше незабавно да се заемат със своите задачи под ярката светлина на двете луни. Открихме няколко големи транспортьора, които бяха само леко повредени, които бяха в периферията на взривния епицентър. Техниците от нашите пленници ги поправиха под угрозата на насочените копия. Натоварихме в тях всички оръжия, бойни коли и друга техника. След това се качиха моите сънародници, пленниците и добитъкът. Преди полунощ корабите излетяха с грохот в небето. Те бяха ескортирани от рой летателни машини с по един-двама души на борда. Не бяхме подранили кой знае колко, но беше изминал по-малко от час след нашето заминаване — както научихме впоследствие, — когато безпилотни летателни машини, заредени с най-мощните експлозиви, връхлетели района на Гантура.
Макар че небето бе чисто от врагове, предпазливостта ни накара да се насочим над едно вътрешно море. На мили зад него, в сърцето на една неравна, гъсто обрасла с гора местност, съзряхме Дарова. Тъй като бях извикан в навигационната кула да превеждам, аз я видях само в мониторите далеч на хоризонта и доста ниско, но оптически увеличена за нашето зрение.
Бяхме излетели, за да посрещнем изгрева, и зората хвърляше розови отблясъци иззад сградите. Това бяха само десет ниски кръгли постройки от зидан камък, със стени, достатъчно дебели да издържат почти всеки удар. Между тях съществуваше мрежа от укрепени тунели. В действителност цялата крепост беше дълбоко вкопана в земята, изолирана от външния свят като космически кораб. Забелязах външен пръстен от грамадни оръдия и метателни машини, които надничаха със своите муцуни от вкопани в земята гнезда, а защитният екран на тази страхотия се издигаше като дяволска пародия на ореол. Но всичко това изглеждаше обикновена декорация, сравнена с мощта на самата крепост. Не се виждаше нито един летателен апарат наоколо, като изключим нашия.
До този момент аз, както повечето измежду нас, бях получил известни познания за използването на далекосъобщителната система. Настроих далекоговорителя, докато образът на уерсгорския офицер изникна на екрана. Той също се бе опитал да се настрои на моята вълна, поради което бяхме загубили няколко минути. Лицето му бе бледо, почти небесносиньо и той преглътна няколко пъти, преди да попита:
— Какво искате?
Сър Роджър се смръщи. Кръвясалите, обрамчени от тъмни кръгове очи върху лице, чиято плът изглеждаше като изтляла от грижи, му придаваха кошмарен вид. Бях превел това, когато той рязко изрече:
— Харуга!
— Ние… не можем да предадем нашия господар. Той самият ни заяви това.
— Братко Парвус, кажи на този идиот, че аз искам само да говоря с наместника! Просто единразговор. Нима те нямат никаква представа от цивилизовани отношения?