Пуснахме почти всички пленени уерсгорци. По един мощен далекоговорител сър Роджър изпрати прокламация към жителите на Тариксан и прикани всеки по-крупен земевладелец от неопустошените области да дойде, да даде клетва за вярност и да отведе със себе си по неколцина от онези, които бяха останали без подслон. Преподаденият на уерсгорците урок бе толкова суров, че през следващите няколко дни се струпаха безброй синьокожи посетители. По необходимост с тях трябваше да се занимавам аз, така че за известно време забравих какво е сън.
Преобладаващата част от уерсгорците бяха много кротки създания. В действителност тяхната раса бе установила господството си над множество звездни светове толкова отдавна, че сега само войниците им знаеха да посрещат смъртта с мъжествено презрение. След като се бяха предали, свободните граждани и франклините бързо последваха примера им. При това уерсгорците дотолкова бяха свикнали да имат над себе си всемогъща власт, че никога и не бяха сънували за възможността да се разбунтуват.
През това време по-голяма част от вниманието на сър Роджър бе насочено към обучението на нашите хора в носене на гарнизонна служба. Тъй като машините в крепостта се управляваха лесно, както повечето уерсгорски механизми, скоро на тази работа постави жени, деца, крепостни селяни и възрастни люде. Те трябваше да удържат Дарова поне за малко в случай на нападение. Онези, които изглеждаха безнадеждно некадърни за дяволското умение да се справят е отчитането на измервателните уреди, натискането на копчета и въртенето на ръчки, бяха пратени на един безопасно отдалечен остров да се грижат за добитъка.
След като бяха извършени необходимите приготовления този пренаселен Ансби да може да се отбранява без чужда помощ, баронът събра своите рицари за поредната експедиция в междузвездното пространство. Преди това ми обясни замисъла си; до момента единствено аз що-годе говорех уерсгорски, независимо че Бранитар с помощта на отец Симон обучаваше някои от останалите.
— Дотук се справихме добре, братко Парвус каза сър Роджър. — Но оставени сами, ние никога няма да се преборим с войските на Уерсгориксан, ако тръгнат срещу нас. Надявам се, вече си изучил тяхното четене и смятане. Поне дотолкова, че да контролираме всеки уерсгорски пилот и да не допуснем да ни закара там, където не бихме искали.
— Поизучих принципите на тяхната звездна дртография, сир — отговорих, — макар че не си служат с карти, а с колонки от цифри. Освен това звездолетите не се управляват от живи същества, а от изкуствени, които получават необходимите инструкции в началото на полета. Така че корабът се поема от такъв хомункулус33.
— Това го знам от собствен опит — изсумтя сър Роджър. — Нали по този начин ни измами Бранитар. Опасно умение, но твърде полезно за премахване на врагове. Радвам се, че този път той няма да е с нас, и все пак вътрешно не съм спокоен, като го оставяме в Дарова…
— Но закъде се стягате, сир? — прекъснах го аз.
— Ах, да, забравих. — Той разтърка с пръсти натежалите си от умора клепачи. — Освен Уерсгориксан има и други държави. По-малки звездни народи, които очакват с трепет деня, когато тези зурлести приятели ще решат да им видят сметката. Трябва да търся съюзници.
Това беше достатъчно очевидно, но се колебаех дали да попитам.
— Е — рече сър Роджър, — какво те безпокои сега?
— Ако те не са започнали война досега — запитах несигурно, — защо пристигането на няколко варвари като нас- би ги накарало да сторят това?
— Виж какво, братко Парвус — отвърна сър Роджър. — Омръзнаха ми тези хленчения за това колко сме невежи и слаби. Ние не сме невежи, що се касае до истинната вяра, нали?! И още нещо, може би по-конкретно, по същия повод. Макар че средствата за воюване вероятно се променят през вековете, съперничествата и интригите тук не изглеждат по-рафинирани, отколкото са на Земята. Ние не можем да бъдем наречени варвари само защото си служим с по-различни оръжия.
Трудно бих могъл да отхвърля неговите аргументи, тъй като в тях беше единствената ни надежда да принудим чуждоземните да ни покажат пътя към дома.
Най-добрите звездолети лежаха в хангарите на Дарова. Занимавахме се с тяхното дооборудване, когато слънцето притъмня от появата на един още по-грамаден кораб. Висейки във въздуха като буреносен облак, той ни хвърли в дълбок смут. В този момент притича сър Оуен Монтебеле, влачейки един уерсгорски инженер, и ме дръпна да превеждам по далекоговорителя. Застанал извън обхвата на апарата с гол меч, сър Оуен застави пленника да разговаря с командира на кораба.
33
Хомункулус — изкуствен човек, който средновековните алхимици смятали, че може да се създаде по лабораторен път. — Бел. прев.