— Хм — потърка рунтавото си чело Белджа, — Къде се намира тази ваша Англия?
— Хайде сега — измърка подкупващо сър роджър. — Не бихте могли да очаквате, че бихме казали това дори на най-високопочитаемите чужденци, докато с тях не се опознаем по-добре. Самите уерсгорци не знаят, че ние сме пленили техен разузнавателен кораб. Ръководената от мен експедиция дойде тук, за да ги накаже и да събере информация. Не е в стила на нашия монарх да се меси в работите на други интелигентни същества, бе да се консултира предварително за техните желания. Кълна се, че крал Едуард III никога дори не е помислял да постъпи така. Много бих иска вие, джайрите, и други, които са пострадали от уерсгорците, да се присъединят към мен и да предприемем поход, за да ги научим на смирение. А по този начин вие ще добиете правото да си разделите с нас тяхната империя честно и почтено.
— Като командир на отделна бойна единица имате ли пълномощия да водите такива преговори? — попита недоверчиво Белджад.
— Аз не съм дребен благородник, сър! — отвърна натъртено сър Роджър. — Моето потекло е не по-малко високо от потеклото на който и да е ваш сънародник. Един от моите прадеди на име Ной е бил някога адмирал на обединените флоти на моята планета.
— Това е толкова неочаквано — рече със запъване Белджад. — Просто нечувано. Ние не можем… не мога… това трябва да се обсъди и…
— Разбира се. — Моят господар извиси глас, докато залата закънтя. — Но не се разтакавайте, господа. Давам ви шанс с наша помощ да унищожите уерсгорския варваризъм, чието съществуване Англия не може да търпи повече. Ако споделите с нас бремето на войната, ще споделите и плодовете на победата. В противен случай Англия ще бъде принудена да окупира цялата Уерсгорска империя. Защото някой трябва да поддържа ред в нея. И тъй аз ви призовавам — присъединете се към експедицията под мое водачество и напред към победа!
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Джайрите, подобно на другите свободни народи, не бяха простовати и недодялани същества. Те ни поканиха да се приземим и да бъдем гости на тяхната планета. Необикновен беше този престой, като че ли бяхме попаднали в безвремието на някакво елфическо царство. Спомням си стройните кули и мостовете, спуснати грациозно между тях; градовете, в които сградите се смесваха с парковете, създавайки една необятна и радостна гледка за очите; корабите в прозрачните езера; книжовниците в тежки тоги или леки мантии, готови всеки един момент да беседват с мен относно гносеологията36 на англичаните; огромните алхимични лаборатории; вълшебната музика, която и досега чувам понякога в съня си. Но това не е географски пътеводител. И най-сдържаното описание на имащите древни корени извънземни цивилизации би прозвучало в ушите на обикновения жител на Албион37 по-налудничаво от фантасмагориите на оня знаменит венецианец Марко Поло.
Докато джайрските военачалници, мъдреци и политици се опитваха да изкопчат от нас колкото се може повече информация, макар и по един извънредно тактичен начин, за Тариксан тръгна набързо подготвена експедиция, за да се убеди със собствените си очи за станалото. Лейди Кетрин ги бе посрещнала с пищна церемониалност и им бе дала възможност да разговарят с всеки уерсгорец, с когото пожелаят. Тя държала настрана само Бранитар, който би им разкрил прекомерно много от истината. Останалите, дори Харуга, не можеха да споделят нищо повече от обърканите си впечатления за едно неудържимо, яростно нападение.
Поради неспособността си да отличават хората по положение, пол, възраст и други външни белези, джайрите не разбраха, че гарнизонът на Дарова е съставен от възможно най-слабите защитници. Но установявайки неговата численост, на тях им бе трудно да повярват, че малобройна сила като нашата бе извършила всички тези подвизи. Те несъмнено смятаха, че ние разполагаме със скрити резерви, чийто потенциал им е неизвестен. Когато видяха нашите говедари, когато наблюдаваха как яздим коне и как жените приготвят храна върху огън от разпалени дърва, те намериха приемливото за себе си обяснение, че ние, англичаните, предпочитаме да живеем колкото се може по-просто и по-близко до природата: това беше техният собствен идеал.
Имахме късмет, че езиковата бариера ограничаваше непосредствените им впечатления само до онова, което виждаха. Онези наши младежи, които учеха уерсгорски, в момента знаеха твърде малко думи за един интелигентен разговор. Ако можеха, повечето хора от простолюдието — а това би могло да се случи и с някой рицар — биха издали собствения си ужас и невежество, молейки чуждоземните да ги върнат вкъщи. Така, както бяха нещата, всеки по-подробен разговор с англичани се „филтрираше“ чрез мен. Но аз предавах без никаква цензура веселата арогантност на сър Роджър.
36
Гносеология — теория за познанието, дял от философията, изучаващ източниците, средствата и възможностите на научното познание. — Бел. прев.