— Докато замина, имам право да благославям инцидента.
Тя се огледа наоколо и потрепери:
— Защо?
— Смятам, че знаете. — Той хвана ръката й. Тя я издърпа.
— Моля ви, не забравяйте, че съпругът ми е на война!
— Не ме разбирайте погрешно — възкликна той. — По-скоро бих умрял, отколкото да се опозоря пред вас.
— Аз никога не бих могла… да разбера погрешно намеренията на един толкова галантен рицар.
— Само това ли съм? Само галантен?! Забавен?! Един шут за утеха в трудни мигове?! И все пак по-добре шут, отколкото възлюбен на Венера. Тогава оставете ме да ви забавлявам. — И той извиси глас, възпявайки нейните прелести.
— Не — тя се отдръпна от него като кошута, натъкнала се на ловец. — Аз съм… Аз обещах…
— В палатите на Любовта — каза той — има само едно важно нещо. Самата Любов. — Слънчевите лъчи блестяха в косата му.
— Имам две деца, за които трябва да мисля — умоляваше тя. Той се навъси.
— Несъмнено, милейди. Често съм диндиркал на коляното си Робърт и малката Матилда. Надявам се, че ще имам възможността пак да го правя — докато Бог позволява.
Тя отново го погледна в лицето почти умолително.
— Какво искате да кажете?
— О, не това. — Той погледна към шумящите гори, чиито листа по форма и цвят не приличаха на листата на никое земно растение. — Аз не бих проявил нелоялност.
— Ами децата?! — Този път тя беше тази, която хвана ръката му. — За Бога, Оуен, ако знаеш нещо, говори!
— Не съм посветен в никакви тайни, Кетрин — той държеше лицето си извърнато от нея. Имаше красив профил. — Ако бях на твое място, по-добре щях да преценявам нещата. Защото ти най-добре познаваш барона.
— Нима някой го познава? Той каза много тихо:
— Струва ми се, че неговите амбиции нарастват с всяка нова прищявка на съдбата. Първоначално смяташе да отлети до Франция, за да се присъедини към краля. След това да освободи Светите места. Когато бяхме доведени тук от злата участ, реагира с достойнство, никой не може да му го отрече. Но след като получи възможност да се посъвземе, потърси ли отново Земята? Не, превзе целия този непонятен свят. Сега е тръгнал да покорява други. Къде ще свърши всичко това?
— Кога… — Тя не беше в състояние да се доизкаже. Нито пък можеше да откъсне очи от сър Оуен.
— Господ е създал мярка за всички неща — рече рицарят. — Безграничната амбиция е семе на сатаната и само злина може да покълне оттам. Не ви ли се струва, милейди, когато будувахте в безсънните си нощи, че ще надхвърлим определената ни мярка и ще бъдем унищожени?! — След като помълча доста, добави: — Затова нека Исус и Неговата майка бдят над всички дечица.
— Какво да правим? — извика отчаяно. — Ние изгубихме пътя към Земята!
— Може да бъде намерен отново — рече сър Оуен.
— След стогодишно търсене?
Наблюдаваше я мълчаливо, преди да отговори.
— Не бих искал да създавам напразни надежди на такова красиво създание. Но от време на време разговарям с Бранитар. Разбираме се малко трудно, а и несъмнено той не вярва особено на което и да е човешко същество. И все пак… някои от нещата, които казва… ме карат да смятам, че пътят към дома би могъл да бъде намерен.
— Какво? — Две треперещи ръце се вкопчиха здраво в него. — Как? Къде? Оуен, полудял ли сте?
— Не — отвърна с преднамерена суровост. — Но нека предположим, че това е истина и че Бранитар може да ни върне въпреки всичко. Предполагам, той няма да направи това даром. Смятате ли, че сър Роджър ще преустанови своя кръстоносен поход и ще се върне безметежно в Англия?
— Той… защо…
— Не заявява ли отново и отново: докато Уерсгорската империя съществува, Англия е в смъртна опасност. Нима откриването на пътя към Земята няма да го накара само да удвои усилията си? Не, каква е ползата да открием пътя за връщане. Войната пак би продължила — до окончателната ни гибел.
Тя потрепери и се прекръсти.
— След като съм тук — завърши сър Оуен, — бих могъл да проуча дали пътят към дома действително може да бъде намерен. Вие вероятно можете да измислите някакъв начин, за да използвате тези познания, преди да е станало твърде късно. — Изискано се раздели с нея, пожелавайки й приятен ден, което тя не чу, и купукайки, изчезна в гората.
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Изминаха много от дългите дни на Тариксан: цели седмици земно време. След като превзе първата планета, която бе набелязал, сър Роджър се насочи към следващата. Тук, докато неговите съюзници отвличаха вниманието на противниковите артилеристи, той атакува главната крепост по суша, използвайки покривала, за да скрие приближаването си. Това бе мястото, където Червения Джон Хемуърд спаси една пленена принцеса. Вярно, че косата и бе зелена и че имаше къдрава антена на главата, както и че не съществуваше никаква възможност за интимност между съществата от нейния вид и други раси. Но човекоподобието и изключителната благородност на Ваштунари донесоха голяма разтуха на самотния англичанин. Дали в този и други подобни случаи остават валидни забраните на Левит41, все още горещо се дебатира.
41
Левит — третата книга на Мойсеевото петокнижие от Стария завет: явно се има предвид забраната да се извършва содомия. — Бел. прев.