— Заклевам се в този символ на Спасителя и в честта си, че вашето желание ще бъде изпълнено! — Камата му се скри в ножницата. Тя едва го чу, когато той добави: — Ако наистина го искате!
— Какво искате да кажете? — Тя се загърна по-плътно с наметалото си, като че ли й беше станало студено. Веселостта на сър Оуен не приличаше на буйната екзалтираност на сър Роджър и сегашната сериозност на младия рицар бе по-убедителна от сдържано-тържествените декларации на съпруга й. И все пак в този момент лейди Кетрин се страхуваше от сър Оуен и би дала всичките си скъпоценности само и само да види как баронът се задава с дрънчащите си доспехи от гората. — Вие никога не казвате открито какво имате наум — прошепна тя.
Той обърна лицето си към нея с обезоръжаващо момчешко разочарование.
— Може би защото никога не успях да науча трудното изкуство да казвам това, което мисля. Но ако сега изпитвам някакво колебание, то е, защото не ми се иска да съобщя на милейди нещо, което е трудно да се изрече.
Тя се изправи. За миг, застанала под нереалната светлина, лейди Кетрин странно заприлича на сър Роджър: това беше неговият жест. После отново беше само Кетрин, която запита с отчаяна смелост:
— Кажете ми все пак?!
— Бранитар може отново да намери Земята. Не беше от онзи тип жени, които припадат, но звездите заиграха пред очите й. Опомни се, когато се привеждаше към сър Оуен. Неговите ръце обгърнаха талията й и устните му се плъзнаха по бузата и към нейните устни. Лейди Кетрин леко се отдръпна и не се повтори опитът да бъде целуната отново, но се чувстваше твърде безсилна да се откъсне от прегръдката му.
— Предупредих, че тази новина е тежка, поради причините, които вече изложих. Сър Роджър няма да се откаже от своята война — каза той.
— Но съпругът ми би могъл да ни изпрати вкъщи! — отвърна тя, дишайки тежко.
Сър Оуен имаше мрачно изражение.
— Така ли смятате?! Той се нуждае от всяка жива душа за поддръжка на своите гарнизони и за да създава впечатление, че сме силни. Спомняте ли си какво заяви, преди да потегли от Тариксан? Щом сметне, че е установил надежден контрол върху някоя планета, той ще изпрати хора от това село тук да се присъединят към неколцината там, които току-що е направил графове и рицари. Що се отнася до него самия — о, да, той говори как ще сложи край на бедите на Англия, но никога ли не е споменавал, че ще ви направи кралица?
Милейди въздъхна в отговор, спомняйки си няколко подхвърлени от сър Роджър думи.
— Бранитар ще ви обясни всичко — каза сър Оуен и изсвири. Уерсгорецът се появи от гъсталака, където се бе спотаявал. Той можеше да се разхожда свободно наоколо, тъй като нямаше никаква надежда да избяга от острова. Неговата набита фигура беше спретнато облечена в една блещукаща трофейна униформа, като да бе покрита с хиляди мънички перли. Кръглото, безкосмено, дългоухо, зурлесто лице не изглеждаше повече уродливо, жълтите очи дори бяха весели. По това време лейди Кетрин вече беше понаучила достатъчно уерсгорски, за да разбере обръщението му към нея.
— Милейди сигурно се пита как изобщо бих могъл да намеря обратния път по един маршрут, минаващ на зигзаг през рой неотбелязани на картата звезди — заяви той. — Самият аз се отчаях, когато навигационните записки изчезнаха при Гантура. Толкова много слънца, дори от типа на вашето Слънце, се намират в обсега на нашия полет, че ако търсим напосоки, може би ще са необходими хиляда години. Това е толкова по-вярно поради обстоятелството, че в космическите мъглявини са скрити много звезди, които стават видими едва когато се приближат. Убеден съм, че ако някой от офицерите на моя кораб бе оцелял, той би могъл до известна степен да стесни обхвата на търсенето. Моята работа беше свързана с двигателите. Виждах звезди само случайно и те не ми говореха нищо. Когато измамих вашите хора — проклет да бъде този ден! — всичко, което направих, беше да включа аварийния контрол, който сигнализира на автопилота да ни докара дотук.
Възбудата накара лейди Кетрин отново да прояви нетърпеливост. Тя се освободи от прегръдката на сър Оуен и рязко рече:
— Не се смятам за глупачка. Милордът ме уважаваше достатъчно и се опитваше да ми обясни тези неща независимо колко внимателно го слушах. Какво е новото, което сте открили?
— Думата не е „открил“, а „спомнил“ — отвърна Бранитар. — Тази идея би трябвало да ми хрумне отдавна, но толкова неща се случиха… Ето какво… трябва да знаете, милейди, че съществуват звезди-маяци, които са достатъчно ярки, за да се виждат по цялото спираловидно протежение на Виа Галактика. Те служат като ориентири в навигацията. Така че ако звездите, наричани от нас Юловарна, Яриц и Гратч образуват определена конфигурация една спрямо друга, това е ориентир, че се намирате в определена част на космоса. Дори по груба визуална преценка на сключваните между тях ъгли би могло да се определи собственото ви местоположение с точност от около двайсетина светлинни години. Това не е толкова обширен участък, за да не може да се намери една типична звезда — жълто джудже, като вашето Слънце.