Тук богато облечен рицар флиртува с благородна дама, която носи сокол с нахлупена качулка на китката си. Там свещеник си казва молитвата, преди колебливо да влезе в железния търбух.
Тук мучи крава, там блее овца; тук кудкудяка кокошка, там козел тресе рога…
Близо две хиляди души се качиха. Корабът ги побра без проблем. Всеки знатен човек можеше да разполага с кабина за себе си и за своята дама. Неколцина благородници бяха повикали съпругите си или своите наложници, а някои и двете в замъка Ансби, за да придадат по-голяма тържественост на заминаването за Франция. Простолюдието постилаше сламеници в празните трюмове. Горкият Ансби! Той бе почти напълно обезлюден и аз често се питам дали съществува още.
Сър Роджър накара Бранитар да направи няколко пробни полета. Корабът се издигаше плавно и безшумно, докато синьоликият манипулираше с разни колела, лостове и бутони в пилотската кабина. Управлението беше дяволски просто, макар че ние не разбирахме нищо от надписите на циферблатите, в които стрелки играеха наляво и надясно. Използвайки ме като преводач, Бранитар каза на сър Роджър, че корабът се захранва с енергия от разпадането на материята — една чудовищна идея наистина — и че неговите двигатели го издигат и ускоряват, като свеждат до нула земното притегляне по определени направления. Това беше безсмислица. Още Аристотел е обяснил пределно ясно, че нещата падат на земята, защо то това е в тяхната природа, и аз не желая да имам нищо общо с безумните идеи, на които лекомислените люде толкова лесно се поддават. Въпреки резервите си абатът се присъедини към отец Симон при освещаването на кораба. Нарекохме го „Кръстоносец“. Макар че имахме само двама капелани с нас, ние заехме временно снопче от косата на свети Бенедикт, а всички, които се качиха на кораба, се изповядаха преди това и получиха опрощение на греховете. Изглеждаше, че сме достатъчно подсигурени срещу нечисти сили, но в себе си таях съмнения. Предоставиха ми малка кабина в съседство с покоите на сър Роджър, съпругата му и техните деца. Бранитар бе държан под стража в една близка кабина. Моите задължения бяха да превеждам, да продължавам обучението на затворника на латински, да се занимавам с образованието на малкия Робърт и да бъда секретар-писар на моя господар.
При потеглянето се настанихме в навигационната кула — сър Роджър, сър Оуен, Бранитар и моя милост. Тя беше без прозорци, както целият кораб, но имаше стъклени екрани, в които се виждаше земята под нас и цялото небесно пространство наоколо. Треперех и редях молитви, защото не е редно истинските християни да се вглеждат в кристалните сфери на езически магьосници.
— Ето, излитаме — каза сър Роджър и лицето му с клюнестия нос ме изгледа присмехулно. — До час ще бъдем във Франция!
Той седна пред таблото с лостове и колела. А Бранитар припряно изрече:
— Пробните полети бяха само от по няколко мили. Кажи на своя господар, че за кораб от този тип е необходима известна подготовка.
Сър Роджър кимна с глава, когато му предадох това.
— Много добре, нека действа. — Неговият меч плавно се измъкна от ножницата. — Но аз ще следя курса по екраните. И при първия признак за предателство…
Сър Оуен се начумери.
— Разумно ли е това, милорд? — запита той. — Това изчадие…
— …е наш пленник. Ти си изпълнен с келтски предразсъдъци, Оуен! Нека започва.
Бранитар зае мястото си. Мебелировката на кораба — столовете, масите и леглата, — а и самите кабини бяха донякъде малки за нас и без почти никаква декорация. Не можеше да се види дори избродиран дракон за украса. Но щяхме да свикнем с това. Следях внимателно как сините ръце на пленника се движат по таблото. Изведнъж някакво бучене разтърси кораба. Не почувствах нищо, но земята на по-долните екрани внезапно се смали. Това беше магьосничество. Предпочитах обичайното придърпване на познатите на всички превозни средства при потегляне, при които няма „привеждане към нулева гравитация“.
Опитвайки се да укротя своя стомах, аз втренчих поглед в показаното на екрана небесно пространство. Ето че вече бяхме сред облаците, които се оказаха издигнали се нависоко водни пари. Това несъмнено доказва чудотворната мощ на Бога, защото всеизвестно е, че ангелите често си почиват върху облаците, без да се мокрят.