Сър Роджър замислено потърка брада. Чувах как четината му дращи неговата длан, макар че се бе бръснал едва миналия четвъртък.
— Предполагам, че корабът отново ще стане управляем, когато стигнем определената точка — каза той.
Бях изненадан колко разсъдливо приема всичко след преодоляването на първоначалния шок.
— Не бихме ли могли тогава да обърнем курса и да се върнем вкъщи?
— Никога няма да ви поведа! — отвърна Бранитар. — А сами, неспособни да разчитате нашите навигационни дневници, вие никога няма да намерите пътя. Ние ще бъдем по-далеч от вашия свят, отколкото е необходимо да пропътува светлината за хиляди земни години.
— Бъдете така любезен, ако обичате, да не оскърбявате нашата интелигентност — сопнах се аз. — Зная не по-добре от вас, че скоростта на светлината не може да се измери.
Очите на сър Роджър проблеснаха лукаво.
— Кога ще пристигнем? — попита той.
— След десет дни — ни осведоми Бранитар. — Разстоянията между звездите, макар и огромни, не бяха причината да стигнем до вашия свят толкова бавно. Ние разширяваме нашите владения вече три века. Причината беше в големия брой слънца, които ни отклоняваха от маршрута ни.
— Да, даа… Когато пристигнем, ние ще командваме този хубав кораб с неговите оръжия. Уерсгорните може би ще съжаляват за нашето посещение!
Преведох на Бранитар, а той отговори:
— Искрено ви съветвам да се предадете незабавно. Вярно е, че тези лъчеви оръжия, които са в ръцете ви, могат да убият човек или да изравнят със земята някой град. Но вие няма да можете да си послужите с тях, защото разполагаме със защитни силови екрани, които са в състояние да преградят пътя на всеки лъч. Корабът не е защитен по този начин, тъй като силовите генератори са твърде обемисти за него. Така че оръдията на крепостта могат да насочат стрелбата си срещу вас и да ви унищожат.
Когато сър Роджър чу това, каза:
— Добре. Имаме десет дни да обмислим нещата. Това трябва да се запази в тайна. Никой не може да види какво има извън кораба освен оттук. Ще измисля някаква история, за да не се тревожат хората твърде много.
И излезе от кабината, а зад него пешовете на плаща му се развяха като огромни криле.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Бях най-незначителният в нашата компания и не участвах в много от нещата, които станаха. Въпреки това ще ги опиша толкова пълно, колкото е възможно, като използвам догадки, за да запълня онова, което не знам. Капеланите научаваха много неща при изповед и макар че не злоупотребяваха с оказваното им доверие, те никога не закъсняваха да коригират неверните ми представи. Ето защо вярвам на твърдението, че сър Роджър извикал лейди Кетрин настрана и й описал истинското положение. Той вероятно се е надявал да срещне от нейна страна хладнокръвие и кураж, но тя била обзета от страхотен гняв.
— Проклет да е денят, когато се омъжих за теб! — изкрещяла тя. Хубавото й лице почервеняло, а после пребледняло. Започнала да тропа с малкото си краче по стоманения под. — Сякаш не беше достатъчно, че като наруши клетвата си за вярност, ти ме опозоряваш пред краля и придворните и че ме осъждаш да прекарам дните си в оная меча бърлога, която наричаш замък. А сега излагаш на риск живота на моите деца и което е по-важно — техните души!
— Но, скъпа моя — запелтечил той. — Аз не бих могъл да…
— Не би могъл, ти си твърде глупав! Като че не ти стигаше да отидеш да грабиш и да блудстваш във Франция, та ти е необходимо да правиш това в този летящ ковчег. Твоята самонадеяност те накара да вярваш, че това дяволско изчадие толкова се бои от теб, та е готово да ти стане покорен роб. Тежко и горко на нас, жените!
Тя се обърнала рязко и хлипайки, побягнала. Сър Роджър гледал след нея, докато се скрила от погледа му в дългия коридор. След това с натежало сърце отишъл да види своите бойци.
Те приготвяха вечерята си в дъното на трюма, когато той дойде при тях. Въздухът оставаше свеж въпреки всички огньове, които бяхме запалили. Бранитар ми бе казал, че корабът разполага със система за регенериране на всички жизненоважни флуиди на въздуха. Беше донякъде изнервящо, че се намирах непрестанно сред излъчващи светлина стени и че нямах представа ден ли е или нощ. Простите войници бяха насядали наоколо, надигаха глинените стакани с ел, играеха на карти и на зарове, пощеха си бълхите — една дива, безбожна сган, която въпреки това посрещна своя господар с истинска преданост.