— Ние се натъкнахме на три други цивилизации, които самостоятелно бяха развили това умение — каза той. — Те живеят в границите на нашата империя, но досега не сме установили господството си върху тях. Просто не си струва труда, при положение че планетите с примитивни цивилизации са толкова по-лесна плячка. Ние позволяваме на тези три раси да пътуват свободно и да поддържат малкия брой колонии, които те са създали на други планетни системи. Но не бе допуснато продължаване на тяхната експанзия. Няколко малки войни решиха този проблем. Те не ни обичат и знаят, че някой ден ще ги унищожим, щом сметнем за целесъобразно, но са безсилни пред нашата мощ.
— Ясно — поклати глава баронът. — Той ми нареди да започна да уча езика на уерсгорците. На Бранитар му беше забавно да ми преподава, а аз на свой ред се стремях да приспя страховете си чрез изтощителен труд, така че напредвах бързо. Уерсгорският бе варварски език, лишен от благородната интонация на латинския, но, от друга страна, не беше труден за научаване.
В навигационната кула намерих чекмеджета, пълни с карти и математически таблици. Всички знаци бяха удивително точно изписани. Помислих си, че е жалко, дето не са украсили буквите с цветни винетки и с други фигури, след като разполагат с такива краснописци. Блъскайки главата си над това странно обстоятелство и като използвах оскъдните си знания по уерсгорско четмо и писмо, аз стигнах накрая до заключението, че се касае за набор от навигационни инструкции. Една карта на Тариксан, подобна на земните, се намираше сред документите поради факта, че там беше изходната база на експедицията. Преведох символите за суша, море, река, крепост и т.н. Сър Роджър прекара дълги часове над нея. Дори сарацинската карта, която неговият дядо бе донесъл от Светите места, изглеждаше неграмотна в сравнение с тази. От друга страна обаче, уерсгорците демонстрираха липса на култура, тъй като я бяха лишили от обичайните изображения на сирени, на четирите ветрове, на хипогрифи17 и тем подобни украшения.
Успях също да разчета указанията по някои от уредите на контролното табло. Уреди като тези, които сочеха височината или скоростта, не беше трудно да се овладеят. Но какво означаваше надпис като „приток на гориво“?! Или каква бе разликата между „субсветлинен ход“ и „суперсветлинен ход“? Явно беше, че тези думи имаха голяма заклинателна сила, макар и езическа.
Най-сетне монотонните дни се изнизаха един подир друг. След период, който ни се бе сторил цяла вечност, видяхме как една звезда нараства върху екраните. Тя ставаше все по-голяма и по-голяма, докато запламтя, огромна и ярка като нашето Слънце. После видяхме и една планета досущ като Земята, с изключение на това, че имаше две малки луни. Спуснахме се надолу, докато на мястото на небесната сфера се появи широката неравна панорама на терена под нас. Като видях как небето пак се синее, се хвърлих на пода в благодарствена молитва. Фиксиращият лост щракна и се премести нагоре. Корабът спря и увисна на мястото си, на една миля във въздуха. Бяхме пристигнали на Тариксан.
ГЛАВА ШЕСТА
Сър Роджър ме извика в навигационната кула заедно със сър Оуен и Червения Джон, който водеше вързания Бранитар. Стрелецът гледаше смаяно екраните и сипеше ужасни ругатни.
Из кораба се разнесе вестта, че всички мъже, годни да носят оръжие, трябва да се въоръжат. Двамата рицари пред мен бяха в брони, а техните оръженосци чакаха отвън с щитове и шлемове. Коне биеха с копита по пода на яхърите и в коридорите. Жени и деца се гушеха отзад с блестящи от уплаха очи.
— Ето ни и нас! — ухили се сър Роджър. Неговата момчешка веселост в момент, когато всички останали преглъщаха с мъка от ужас и се потяха така, че въздухът се замъгли, бе непостижима за разума гледка. Но една битка дори срещу силите на ада беше нещо, което той беше готов да приеме.
— Братко Парвус, попитай затворника къде точно сме кацнали.
Отправих въпроса към Бранитар, който докосна един контролен бутон. Мъртвият до този момент екран оживя и на него се появи карта.
— Намираме се там, където се пресичат двете координатни оси — каза той. — Тази карта ще продължи да се развива, докато прелитаме над планетата.
Сравних изображението върху екрана с картата, която държах:
— Крепостта, която се нарича Гантура, изглежда, се намира на около сто мили оттук в северносевероизточна посока, милорд — съобщих аз.