Той повдигна духа им, зарази ги със своя оптимизъм и накрая получи възторжената им подкрепа. Рицарите плътно го наобиколиха, стискаха ръцете му, вдигнати над грамадния, блестящ меч, и се заклеваха да го следват вярно до края на опасността. След това изтече още един час в разпалени планове — повечето от тях без никаква полза, защото Господ рядко оставя нещата да станат така, както човек предполага. Накрая всички отидоха да почиват.
Видях как господарят хвана ръката на жена си, за да я отведе към тяхната голяма палатка. Тя му каза нещо с остър шепот и отхвърляйки протестите му, остана пренебрежително неподвижна във враждебната нощ. По-голямата луна, която вече потъваше зад хоризонта, ги докосна с хладния си блясък.
Раменете на сър Роджър се прегърбиха. Той се извърна, отдалечи се бавно от нея, увит с едно кавалерийско одеяло, и отиде да спи сред овлажнялото от роса поле. Беше странно, че такъв мъж над мъжете може да бъде така безпомощен пред една жена. Имаше нещо пречупено и жалко в него, когато легна там. Помислих си, че това предвещава лоши дни за всички нас.
ГЛАВА ОСЕМ
Първоначално бяхме твърде възбудени, за да обърнем внимание на това, а по-късно спахме твърде дълго. Но когато най-после се събудих, откривайки, че е още тъмно, аз проверих движението на звездите спрямо дърветата. О, колко бавно беше то! Нощта тук беше много по-дълга, отколкото на Земята. Това само по себе си доста изнервяше нашите хора. Обстоятелството, че не избягахме, озадачи мнозина. В този момент не можеше повече да се крие, че се намираме тук не по собствено желание, а поради предателство. Но все пак всички очакваха, че ще имат на разположение седмици, за да изпълнят разпорежданията на барона. Ето защо шокът, когато още преди зазоряване се появиха неприятелските кораби, беше голям.
— Кураж! — наставлявах аз Червения Джон, който трепереше от студ с бойците си в сивата мъгла. — Това не се дължи на никакви магически способности от тяхна страна. Нали бяхте предупредени за това на съвета на командирите. Уерсгорците просто могат да разговарят на стотици мили и да прелетяват такива разстояния за минути. Така че когато някой от бегълците се е добрал до първото най-близко имение, вестта за нас се е разнесла.
— Е — рече Червения Джон и думите му не бяха лишени от здрав смисъл, — ако туй не е магия, то тогаз аз знам какво е.
— Ако е магия, няма защо да се безпокоиш — отвърнах аз, — тъй като тъмните изкуства нямат власт над добрите християни. Казвам ти пак обаче, че това са просто умения в механичните и бойните изкуства.
— А т-те са п-по-силни от д-добрите християни! — запелтечи един от стрелците.
Джон го застави да млъкне, докато аз проклинах бъбривия си език.
На тази бледа феерична светлина можехме да видим как множество въздушни кораби кръжат над нас, някои от тях с размерите на нашия разбит „Кръстоносец“. Коленете ми трепереха под расото. Разбира се, всички ние се бяхме скрили зад защитния екран на малкия форт, който изобщо не беше изключван. Нашите оръдейници вече бяха установили, че с лъчевите оръдия, установени на позиции тук, се манипулираше също толкова лесно, колкото тези на кораба, и се бяха приготвили за стрелба. Знаех обаче, че ние нямаме истинска защита, защото можеше да бъде взривен един от онези много мощни снаряди, за които бях чул да се подмята. Не беше изключено също уерсгорците да ни атакуват по земя, разчитайки на неоспоримото си числено превъзходство.