С треперещо чене аз предадох това заплашително послание. Харуга скочи на крака:
— Вярно ли е това?! — изкрещя той.
— Д-да, в-вярно е — отговорих. — К-кълна се в… в… Мохамед.
Синьоликите офицери се скупчиха на едно място. От техния развълнуван шепот заключих, че съществуването на бомбен заряд с размерите на камъка върху пръстена на сър Роджър е теоретично възможно, макар че на уерсгорците не бе известна раса, дотолкова напреднала, че да създаде такъв. Най-после се възцари спокойствие.
— Е — каза Харуга, — изглежда, сме в пат. Самият аз мисля, че вие лъжете, но не смятам да рискувам живота си. — Той пъхна малкия огнестрел в туниката си. — Все пак трябва да разберете, че положението е нетърпимо. Ако сам не съм в със тояние да освободя пленниците, ще бъда принуден да предам целия въпрос на компетенцията на Империума на Уерсгориксан.
— Не е нужно да си толкова припрян — рече сър Роджър. — Ние ще се отнасяме внимателно с нашите пленници. Можеш да изпратиш лекари да се грижат за здравето им. За да сме сигурни, трябва да поискаме от вас да предадете цялото си въоръжение в знак на добра воля. Но в замяна на това ние ще ви пазим от нападение на сарацините.
— На кои? — Харуга смръщи костеливото си чело.
— На сарацините. Пиратите-езичници. Не сте ли се сблъсквали с тях? Трудно ми е да го повярвам, защото те кръстосват надлъж и нашир. Не е изключено точно в този момент сарацински кораб да е дебаркирал на собствената ви планета, да граби и опожарява.
Харуга подскочи. Той дръпна един офицер настрана и му прошепна нещо. Този път не можах да разбера казаното. Офицерът излезе тичешком навън.
— Разказвайте още — помоли Харуга.
— С удоволствие! — Баронът се изтегна назад върху облегалката и кръстоса крака, като че беше у дома си. Неговото самообладание ми изглеждаше непостижимо. По приблизителните ми изчисления корабът на сър Оуен би трябвало да е стигнал Стуларакс. (Трябва да напомня колко по-бавно течеше този разговор от неговото описание, като се имат предвид времето за превеждане, паузите при обясняването на някоя неразбираема дума или за намиране на най-точния израз.) И все пак сър Роджър редеше своя разказ, като че ли имаше пред себе си цяла вечност. Той обясняваше, че ние, англичаните, сме се нахвърлили толкова яростно срещу уерсгорците, тъй като тяхното непредизвикано с нищо нападение ни е накарало да мислим, че те сигурно са някакви нови съюзници на сарацините. Сега, когато сме осъзнали заблуждението си, ставало напълно възможно не след дълго Англия и Уерсгориксан да се споразумеят и да се съюзят срещу тази обща заплаха…
Синьоликият офицер се втурна вътре. През процепа на полузатворената врата видях как войниците във вражеския лагер бързаха на позициите си; ревът на работещи машини достигна до слуха ми,
— Какво става? — излая Харута на своя подчинен.
— Съобщения… по далекоговорителя… живеещите извън крепостта са видели ярка експлозия; Стуларакс е разрушен… предполага се, че е бил използван заряд от свръхмощния тип. — Офицерът изрече всичко това на пресекулки.
Разменихме погледи със сър Роджър, докато превеждах. Стуларакс разрушен?! Разрушен до основи?! Нашата цел там беше само да плячкосаме още малко оръжия, по-специално лекопреносими, за нашите пехотинци. Но ако всичко е изчезнало в дим и пепел…
Сър Роджър облиза пресъхналите си устни.
— Кажи му, че сигурно сарацините са се приземили, братко Парвус.
Харуга не ме остави да говоря. Гърдите му се вълнуваха от гняв, кехлибарените му очи се бяха налели с кръв. Треперещ, той извади своя огнестрел и изкрещя:
— Стига с този фарс! Кой друг е с вас? Колко други звездолети имате още?
Сър Роджър започна лениво да се изправя, докато се извиси над тантурестия уерсгорец като дъб над степ. Той се ухили, докосна многозначително пръстена си и отвърна:
— Хайде стига! Не можете да очаквате, че ще ви кажа това. Вероятно е най-добре да се върна в лагера си, докато нервите ви се поуспокоят. — Не бях в състояние да преведа това съвсем гладко, тъй като се запъвах при произнасянето на всяка дума.
Харуга изръмжа:
— А, не! Оставате тук!
— Тръгвам — тръсна непокорно сър Роджър своята ниско остригана глава. — Между другото, ако не се върна, на моите хора е заповядано да избият всички пленници.
Харуга ме изслуша. С възхитително самообладание той отвърна:
— Тръгвайте тогава. Но когато се приберете, ние ще ви нападнем. Не пожелавам на никого да се намира между вашия лагер на земята и приятелите ви в небето.