— За Бога! — извика сър Брайън Фитцуилям. — Да не би да се предаваш?
Ноздрите на барона бавно потрепериха.
— Чу какво казах. Оставаме тук.
И изведнъж — о, чудо! Като че сам Господ Бог бе дошъл да избави своите бедни, грешни слуги. По-ярко от мълния в гората на няколко мили оттук избухна някаква синьо-бяла светлина. Блясъкът бе така ярък, че онези неколцина, които случайно бяха гледали в тази посока, ослепяха за дълго време след това. Мнозина уерсгорци бяха извадени от строя, тъй като ударът беше нанесен върху тяхната армия. Гърмът, който последва, събори всички на земята. Ураган, горещ като от пещ, премина със страшна сила над нас, издухвайки пред себе си палатките като някакви парцалени балони. След това, когато тази яростна вълна премина, видяхме да се издига стълб от прах и дим. Придобил формата на злокобна гъба, той достигна почти небето. Минаха минути, преди да почне да се разсейва; валмата в п о-ниските му части обаче се стелеха с часове.
Атакуващите тежкоброни спряха внезапно. Техните екипажи за разлика от нас знаеха какво означава този взрив. Това бе заряд с неизмерима мощност, произтичащ от онова анихилиране на материята, което не мога да не смятам и до ден днешен за безбожно вмешателство в делата на Твореца, макар моят архиепископ да ми цитира текстове от Светото писание, за да ми докаже, че всяко умение е позволено, ако се използва за добра цел.
Този заряд не бе измежду най-мощните от подобен вид. Той бе проектиран с цел да предизвиква пълно унищожение в радиус от четвърт миля. По тази причина невидимите отрови, които съпровождат подобни взривове, бяха относително малко. А освен това, тъй като бе задействан на достатъчно голямо разстояние от самото полесражение, той не причини увреждания на никого.
Въпреки това избухването му изправи уерсгорците пред жестока дилема. В случай че бяха използвали подобно оръжие, за да унищожат лагера ни стремейки се към победа на всяка цена, те биха могли да очакват повсеместна гибел. Защото скритото оръдие, което те смятаха, че имаме, не би имало повече причина да не изличи всичко живо от лицето на Гантура. Поради това те трябваше да преустановят нападението срещу нас, докато не открият и обезвредят тази нова заплаха.
Бойните машини тежко се затътриха назад. По-голямата част от въздушния им флот, който държаха в резерв, се вдигна във въздуха и се разпръсна надлъж и нашир, за да открие кой бе изстрелял заряда. Главният прибор, използван при това търсене, се основаваше, както знаехме от собствените си проучвания, на същите онези сили, които намираме в рудата магнетит. Чрез тези сили — които аз не проумявам нито пък имам желание за това, тъй като такова познание няма отношение към спасението на душата, да не говорим, че е твърде близко до черната магия — уредът може да усети големи метални маси. Оръдие, достатъчно голямо, за да може да изстреля заряд с такава мощност, би трябвало да бъде открито от всеки летателен апарат, кръжащ на около миля от укритието му. И въпреки това такова оръдие не беше открито. След като измина цял час на напрегнато очакване, през който ние, англичаните, наблюдавахме действията на противника и се молехме на Бога от стените на крепостта, сър Роджър изпусна дълбока въздишка на облекчение.
— Не искам да изглеждам неблагодарен — каза той, — но съм убеден, че Господ ни помогна чрез сър Оуен, а не пряко. Ние трябва да намерим неговата команда някъде там, из горите, независимо че, както изглежда, вражеските кораби не успяват да направят това. Отче Симоне, ти трябва да знаеш кои са най-големите бракониери от твоята енория…
— Ох, сине мой! — възкликна капеланът. Сър Роджър се засмя:
— Не те насилвам да престъпваш тайната на изповедта. Това, което само искам от теб, е да подбереш няколко, как да ги наречем… опитни горяни… способни да се промъкнат през тревата в ей оная там гора. Нека да открият сър Оуен на всяка цена и да му предадат заповед да задържи обстрела си, докато не му дам знак. Не е нужно да ми казваш кого си определил за това, отче.
— Тогава, сине мой, ще сторя необходимото. — Свещеникът ме дръпна настрана и ме помоли да дам духовна утеха на ранените или обезсърчени негови енориаши, докато сам предвожда малка разузнавателна група в гората.
Но моят господар ми намери друга задача. С него и още един благородник запрепускахме към лагера на уерсгорците, развели бяло знаме. Надявахме се, че врагът ще е достатъчно благоразумен да прозре намеренията ни, независимо че уерсгорците не си служат със същия знак, когато изпращат парламентьори. Не се излъгахме. Самият Харуга ни посрещна извън лагера в открита кола. Сините му бузи бяха изпити, ръцете му трепереха.