— Ами корабът? — попита сър Роджър. — Врагът има едни такива неща, които надушват метала. Затова не са открили вашия катапулт в гората, защото е дървен. Но несъмнено, те биха могли да открият кораба ви, където и да сте го скрили.
— О, за туй ли питате, сир? — Червения Джон се захили. — Сър Оуен смеси нашия кораб с другите, които кръжаха там. Кой можеше да го различи сред оня ми ти там рояк?
Сър Роджър избухна в смях.
— Вие пропуснахте една славна битка, но можете да запалите огъня на победата. Върни се и кажи на твоите хора да започнат обстрела на вражеския лагер.
Ние се оттеглихме под земята, ориентирайки се по уредите за измерване на времето на пленените уерсгорци. Въпреки това обаче почувствахме как земята се затресе и чухме глухо бучене в мига, когато наземните инсталации и повечето от бойните машини, останали по повърхността на вражеския лагер, бяха унищожени. Един-единствен изстрел беше достатъчен. Оцелелите от взрива се втурнаха в слял ужас към един от транспортните кораби, изоставяйки голямо количество неповредено оръжие. По-малките въздухолети изчезнаха още по-пъргаво, като гонени от вятъра платноходки.
Когато бавният залез започна да пали с лъчите си хоризонта в посока, която носталгично бяхме определили като Запад, флагът на Англия гордо се развя над главите на победителите англичани.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Сър Оуен се приземи като някакъв герой от приказките. Неговите подвизи не му бяха стрували особени усилия. Докато кръжеше в центъра на въздушния флот на уерсгорците, дори бе успял да си стопли вода на котлона и да се избръсне. Сега крачеше с пъргава стъпка, изправил глава, в блестяща броня и развян от вятъра червен плащ. Сър Роджър го посрещна край палатките на рицарите — смазан, мръсен, вмирисан на дим и пот и покритс кръв. Гласът му бе прегракнал от крещене.
— Моите уважения за тази така безстрашна акция, сър Оуен — каза той.
По-младият мъж направи бърз поклон, но го адресира най-изискано към лейди Кетрин, когато тя се появи сред ликуващата тълпа. „Не бих могъл да направя повече от това“ — промърмори сър Оуен с лък, препасан през гърдите.
Лицето на лейди поруменя. Очите на сър Роджър стрелкаха ту единия, ту другия. Двамата наистина бяха хубава двойка. Забелязах как ръцетена моя господар стискат дръжката на нащърбения и притъпен меч.
— Вървете в палатката си, мадам! — нареди той на жена си.
— Все още имам работа сред ранените, сир.
— Вие сте готова да полагате грижи за всеки друг, но не и за своя съпруг и децата си, нали? -Сър Роджър се опита да се усмихне язвително, но устната му се бе подула при рикошета на една сачма от наочника на неговия шлем. — Вървете в палатката си, казвам!
Сър Оуен изглеждаше шокиран.
— Това не са обноски към благородничка, сир — протестира героят.
— Нима някой от твоите префърцунени дворцови танци е за предпочитане? — изсумтя сър Роджър. — Или пък прошепванията на ушенце, за да се уреди нечия среща?
Лейди Кетрин пребледня като платно. Пое дълбоко дъх, преди да заговори. Мълчанието се спусна като пелена между тях, макар че бяха достатъчно близко, за да се чуват.
— Нека Господ ми е свидетел, че съм оклеветена. — Роклята й се вееше от устрема на нейните крака. Когато влезе в палатката, се чу хлипане.
Сър Оуен гледаше ужасен барона.
— Да не сте си изгубили ума — рече най-сетне. Сър Роджър разкърши масивните си рамене, като че се канеше да вдига някакъв товар.
— Не още. Нека командирите дойдат при мен, когато се измият и нахранят. Може би ще бъде най-разумно, ако вие, сър Оуен, поемете охраната на лагера.
Рицарят отново се поклони. В този жест нямаше нищо оскърбително, но накара всички присъстващи да си спомнят как сър Роджър погазваше етиката. После се оттегли, за да се заеме енергично със задълженията си. Скоро бе поставен часови, а сър Оуен взе със себе си Бранитар за оглед из разрушения лагер на уерсгорците, за да види дали оръжията, останали на по-далечно разстояние от експлозията, можеха да се използват.
Синьоликият — дори и през последните няколко напрегнати дни — не спираше да попълва знанията си по английски. Говореше със запъване, но много откровено, а сър Оуен слушаше. Мимоходом забелязах тона в сумрака на настъпващото поредно здрачаване, но бързах за съвета и не можах да чуя казаното.