Бяхме излетели, за да посрещнем изгрева, и зората хвърляше розови отблясъци иззад сградите. Това бяха само десет ниски кръгли постройки от зидан камък, със стени, достатъчно дебели да издържат почти всеки удар. Между тях съществуваше мрежа от укрепени тунели. В действителност цялата крепост беше дълбоко вкопана в земята, изолирана от външния свят като космически кораб. Забелязах външен пръстен от грамадни оръдия и метателни машини, които надничаха със своите муцуни от вкопани в земята гнезда, а защитният екран на тази страхотия се издигаше като дяволска пародия на ореол. Но всичко това изглеждаше обикновена декорация, сравнена с мощта на самата крепост. Не се виждаше нито един летателен апарат наоколо, като изключим нашия.
До този момент аз, както повечето измежду нас, бях получил известни познания за използването на далекосъобщителната система. Настроих далекоговорителя, докато образът на уерсгорския офицер изникна на екрана. Той също се бе опитал да се настрои на моята вълна, поради което бяхме загубили няколко минути. Лицето му бе бледо, почти небесносиньо и той преглътна няколко пъти, преди да попита:
— Какво искате?
Сър Роджър се смръщи. Кръвясалите, обрамчени от тъмни кръгове очи върху лице, чиято плът изглеждаше като изтляла от грижи, му придаваха кошмарен вид. Бях превел това, когато той рязко изрече:
— Харуга!
— Ние… не можем да предадем нашия господар. Той самият ни заяви това.
— Братко Парвус, кажи на този идиот, че аз искам само да говоря с наместника! Просто единразговор. Нима те нямат никаква представа от цивилизовани отношения?
Уерсгорецът ни погледна оскърбено, когато му предадох точните думи на господаря, после каза нещо в една малка кутия и докосна редица бутони. На мястото на неговия образ се появи образът на Харуга.
Губернаторът разтърка сънено очи и каза с отчаяна смелост:
— Не се надявайте да унищожите тази крепост, както направихте с другите. Дарова е построена така, че да устои на всяка евентуалност. И най-тежката бомбардировка само ще разруши наземните инсталации. Ако предприемете пряко нападение, ние сме в състояние да изпълним земята и небето с огън и метал.
Сър Роджър кимна в знак на съгласие и попита меко:
— Колко дълго можете да поддържате подобен бараж?
Харуга оголи острите си зъби.
— По-дълго от вашето нападение, животно такова!
— Въпреки това съмнявам се дали сте подготвени за обсада — рече сър Роджър под нос.
За тази последна дума не успях да намеря уерсгорско понятие в своя ограничен речник и Харуга изглеждаше затруднен да разбере многословието ми, чрез което се опитвах да бъда разбран. Когато казах на сър Роджър защо съм толкова затруднен с. превода, той кимна разбиращо.
— Допусках това. Опитай се и ти да разбереш, братко Парвус. Тези звездни народи разполагат с оръжия, които са почти толкова могъщи, колкото меча на Архангел Михаил. Само с един заряд те могат да вдигнат във въздуха цял град, а с десет — да направят на пух и прах цяло графство. Но след като това е така, как биха могли да бъдат продължителни битките, които водят? Схвана ли?! Онзи замък е построен да устоява на страхотни удари. Но на обсада? Едва ли! — После, обръщайки се към екрана, изрече: — Ще се установя наблизо и ще ви наблюдавам. При първия признак на раздвижване във вашия лагер ще открия огън. Така че би било добре твоите бойци да стоят под земята през цялото време. Когато и да решиш да се предадеш, повикай ме по далекоговорителя и аз ще имам удоволствието да си разменим любезностите на войната.
Харуга се ухили. Почти бих могъл да прочета мислите зад тази зурла. Англичаните бяха добре дошли да се настанят край крепостта, докато армадата-отмъстителка пристигне! Той изключи екрана.
Намерихме добро място за лагеруване — доста извън полезрението на уерсгорците. То се намираше в дълбока, защитена от планинските склонове долина, през която течеше река — бистра, студена и пълна с риба. Гората бе изпъстрена с поляни, дивечът бе изобилен и когато нямаха работа, нашите хора можеха да ловуват на воля, През тези няколко дни видях как сред народа отново разцъфва надеждата.
Сър Роджър не знаеше почивка. Мисля, че той и не желаеше да си я позволи, защото лейди Кетрин бе оставила децата на бавачката и непрекъснато се разхождаше сред стрелците със сър Оуен. Те не оставаха насаме и гледаха да спазват благоприличие, но случеше ли се нейният съпруг да ги зърне, то той моментално си го изкарваше на първия попаднал му пред очите, ръмжейки през зъби някакво нареждане.