Закътан далече в тези гори, нашият лагер бе в относителна безопасност от евентуален обстрел или бомбардировка. Нашите оръжия и инструменти, намиращи се в палатките и заслоните, не представляваха достатъчно струпване на метал, за да бъдат усетени от магнитните уреди на уерсгорците. Онези от нашите летателни апарати, които поддържаха денонощно наблюдение на Дарова, винаги се приземяваха другаде. Държахме катапултите заредени, в случай че около крепостта бъде забелязано някакво раздвижване. Харуга обаче се задоволяваше да изчаква. Случваше се понякога някой дързък вражески въздухолет да премине над главите ни, идвайки от някоя друга точка на планетата. Но той никога не успяваше да намери цел за своите експлозиви, а нашите патрули скоро го прогонваха.
По-голямата част от военната ни техника — големите кораби, оръдия и бойните коли — се намираха другаде.
Не присъствах на лова, който сър Роджър предприе. Стоях в лагера и бях ангажиран с такива проблеми като по-нататъшното овладяване на уерсгорския и обучението на Бранитар на английски. Започнах също да преподавам уерсгорски на някои от нашите по-будни момчета. А и не ми се искаше да участвам в експедициите на барона. Той разполагаше със звездолет и въздухолет. Имаше подръка оръдия, изстрелващи огнени лъчи и артилерийски снаряди. Притежаваше няколко тежки коли-костенурки, които бе окичил с щитове и знамена. Тези тежкоброни бяха управлявани от някой бивш кавалерист и имаха четиричленни, въоръжени до зъби екипажи.
Сър Роджър кръстоса надлъж и нашир целия континент и подложи всичко на опустошение. Нито едно изолирано имение не можеше да устои на набега му. Грабейки и опожарявайки, той оставяше след себе си руини. Изби много уерсгорци, но не повече, отколкото смяташе за необходимо. Останалите вземаше като роби, натъпквайки ги в големите транспортни кораби. На няколко пъти местните франклини и йомани се опитаха да му дадат отпор. Те разполагаха само с ръчни оръжия; неговата войска ги разпръсна като сено и ги преследваше из собствените им поля. Нужни му бяха само няколко денонощия, за да унищожи цялата реколта. После извърши бърз рейд през океана подложи на безогледна бомбардировка и опожаряване всичко, което му се изпречи на пътя, и се върна.
Всичко това ми приличаше на жестока касапница, макар и не по-жестока от всичко онова, което империята беше направила по отношение на много други светове. Признавам, не винаги разбирах логиката на тези неща. Несъмнено това, което вършеше сър Роджър, бе обичайна практика на европейците спрямо някоя разбунтувала се провинция или враждебна чужда държава. Но когато за пореден път се върна в лагера и хората му излязоха от корабите, перчещи се с богатата си плячка от скъпоценни камъни и скъп о тъкани платове, сребро и злато, напили се с краден алкохол, разправящи наляво и надясно за „геройствата“ си, отидох при Бранитар:
— Нямам власт над новопристигналите пленници — рекох, — но кажи на своите братя в Гантура, че преди да ги убие, баронът ще трябва да вземе бедната ми глава.
Уерсгорецът ме погледна с любопитство и попита:
— Какво те е грижа за моите сънародници?
— Не знам — отвърнах, — но вие също сте Божии творения. Господ да ми е на помощ.
Случилото се стигна до ушите на господаря. Извика ме в палатката, в която се бе настанил след изнасянето си от павилиона. Видях, че горските поляни са пълни с пленници, които се въртяха наоколо като овце, мънкащи неразбрано нещо и изпаднали в дълбок ужас под дулата на нашите огнестрели. В действителност тяхното присъствие ни служеше като щит. Макар че ниско прелитащите кораби вероятно бяха открили нашето местоположение, достатъчно близко за оптическите увеличители на Харута, сър Роджър бе направил необходимото да уведоми наместника какво се бе случило. Видях също уерсгорски майки, носещи на ръце малките си, плачещи синьокожи дечица, и като че ли нещо ме стискаше за сърцето.
Баронът седеше на столче и оглозгваше говежди бут. Светлини и сенки се процеждаха през листата, нашарвайки на фигури лицето му.
— Какво значи това?! — закрещя. — Нима толкова си се влюбил в тия зурли, че няма да ми позволиш да задържа онези, които пленихме при Гантура?
Изпъчих мършавите си рамене и казах:
— Ако не за друго, помисли как това деяние ще навреди на собствената ти душа.
— Какво? — повдигна гъстите си вежди. — Кога е съществувала забрана да се пускат пленници?
Зяпнах на свой ред от изненада. Сър Роджър се потупа по бедрото и избухна в силен смях.