— Това го знам от собствен опит — изсумтя сър Роджър. — Нали по този начин ни измами Бранитар. Опасно умение, но твърде полезно за премахване на врагове. Радвам се, че този път той няма да е с нас, и все пак вътрешно не съм спокоен, като го оставяме в Дарова…
— Но закъде се стягате, сир? — прекъснах го аз.
— Ах, да, забравих. — Той разтърка с пръсти натежалите си от умора клепачи. — Освен Уерсгориксан има и други държави. По-малки звездни народи, които очакват с трепет деня, когато тези зурлести приятели ще решат да им видят сметката. Трябва да търся съюзници.
Това беше достатъчно очевидно, но се колебаех дали да попитам.
— Е — рече сър Роджър, — какво те безпокои сега?
— Ако те не са започнали война досега — запитах несигурно, — защо пристигането на няколко варвари като нас- би ги накарало да сторят това?
— Виж какво, братко Парвус — отвърна сър Роджър. — Омръзнаха ми тези хленчения за това колко сме невежи и слаби. Ние не сме невежи, що се касае до истинната вяра, нали?! И още нещо, може би по-конкретно, по същия повод. Макар че средствата за воюване вероятно се променят през вековете, съперничествата и интригите тук не изглеждат по-рафинирани, отколкото са на Земята. Ние не можем да бъдем наречени варвари само защото си служим с по-различни оръжия.
Трудно бих могъл да отхвърля неговите аргументи, тъй като в тях беше единствената ни надежда да принудим чуждоземните да ни покажат пътя към дома.
Най-добрите звездолети лежаха в хангарите на Дарова. Занимавахме се с тяхното дооборудване, когато слънцето притъмня от появата на един още по-грамаден кораб. Висейки във въздуха като буреносен облак, той ни хвърли в дълбок смут. В този момент притича сър Оуен Монтебеле, влачейки един уерсгорски инженер, и ме дръпна да превеждам по далекоговорителя. Застанал извън обхвата на апарата с гол меч, сър Оуен застави пленника да разговаря с командира на кораба.
Оказа се, че това е търговски съд, отбил се на рутинното си посещение на планетата. Гледката на превърнатите в кратери крепости Гантура и Стуларакс ужасила екипажа.. Твърде лесно бихме могли да свалим кораба, но сър Оуен накара своята уерсгорска марионетка да каже на капитана, че е имало нападение от космоса, което гарнизонът на Дарова е отбил, и че е наложително да се приземи тук. Капитанът се подчини. Когато външните врати на кораба се отвориха, сър Оуен връхлетя вътре с рой войници и го завладя без никакви усложнения. За този му подвиг бе възхваляван денонощно и се обви с ореола на безстрашна, колоритна личност, готова винаги за шега или за дръзко приключение. Сър Роджър, който се трепеше без почивка, им изглеждаше още по-недодялан. Хората изпитваха страхопочитание към него, а донякъде и омраза, защото изцеждаше всяка капка сила от тях. Сравнен с него, сър Оуен изглеждаше като Оберон34 пред мечка. Половината от жените бяха влюбени в него, макар че той посвещаваше песните си само на лейди Кетрин.
Плячката от гигантския кораб бе богата. Най-ценното от всичко обаче бяха тоновете зърнени храни, които открихме. Дадохме малка част от него на добитъка от острова, който започна да мършавее, хранейки се с безвкусната синкава трева. Животните го приеха като английски овес. Когато научи, сър Роджър възкликна:
— Планетата, откъдето идва този дар, трябва да бъде първата, която ще завладеем.
Прекръстих се и бързо се запилях нанякъде.
Имахме обаче малко време за губене. Не беше тайна, че Харута беше изпратил звездолети до Уерсгориксан незабавно след втората битка за Гантура. Те щяха да се забавят известно време, докато стигнат тази отдалечена планета, а императорът също щеше да се нуждае от известно време, докато събере армада от разпръснатите си владения. Пристигането на тази армада щеше да отнеме време, но вече доста дни бяха минали.
Начело на гарнизона от жени, деца, възрастни и крепостни сър Роджър постави своята съпруга.
Укоряват ме, че практиката на нашите хронисти да влагат думи в устатата на велики личности, чийто живот описват, е недопустима за един истински книжовник. И все пак аз познавах и двамата, не само високомерната им външност, но и техните души, макар че по-скоро се догаждах какво става в тях. Почти ги виждам — в подобната на гробница стая в чуждия замък.
Лейди Кетрин бе украсила стените със своите гоблени, постлала бе рогозки на пода и бе оставила свещите да опушат всичко, за да не й изглежда толкова нереално това място. Представям си я как чака, затворена в своята гордост, докато съпругът й си взима сбогом с децата. Малката Матилда открито плаче. Робърт сдържа сълзите си, поне докато затвори вратата зад баща си — та нали той също е един Дьо Турнвил. Сър Роджър бавно се изправя. Поради липса на време той вече не се бръснеше и брадата му се вие на къдри, подобни на намотки на жица, по покритото с белези орлово лице. Сивите му очи изглеждат угаснали и едно мускулче на бузата му постоянно играе. Тъй като топлата вода тук тече в изобилие, той се е изкъпал: но пак си е сложил своето грубо старо късо кожено палто и тесните панталони, опънати до коляното. Презраменният ремък на огромния му меч проскърцва, докато отива към съпругата си.
34
Оберон — приказно красив цар на елфите в германо-скандинавската митология. — Бел. прев.