— Нима вие сте друга космическа раса?
— Ние се наричаме англичани — избягна прекия отговор сър Роджър. Не желаеше да лъже потенциалните си съюзници повече, отколкото е необходимо. Тяхното възмущение, в случай че разкриеха истината, би могло да ни създаде проблеми. — Нашите владетели притежават обширни чуждестранни земи като Ълстър, Лейнстър и Нормандия, но аз няма да ви отегчавам с изброяване на всички планети под тяхна власт. Единствено аз забелязах, че фактически той не нарече тези графства и херцогства планети. — Накратко, нашата цивилизация е твърде стара. Летописите ни датират отпреди повече от пет хиляди години.
Той използва уерсгорските мерки за време приблизително толкова точно, колкото това беше възможно. И кой ще отрече, че Светото писание описва всичко с абсолютна точност от времето на Адам?
Белджад се впечатли по-малко, отколкото очаквахме.
— Уерсгорците се гордеят с някакви си две хилядолетия, през които тяхната история има ясно проследена хронология, а това е времето, откакто тяхната цивилизация се е възстановила от последната междуособна война — каза той. — Но джайрите могат със сигурност да проследят своята история от последните осем хиляди години.
— Откога извършвате космически полети? — попита сър Роджър.
— От около два века.
— Аха. Нашите най-ранни експерименти в тази област датират… откога, братко Парвус?
— От около три хиляди и петстотин години. Започнали са на едно място, наречено Вавилон — обясних аз.
Белджад хлъцна. Сър Роджър продължи ласкателно:
— Вселената е толкова обширна, че разрастващото се английско кралство до съвсем неотдавна не се бе натъкнало на разширяващите се уерсгорски владения. Уерсгорците не си дадоха ясна сметка за нашата истинска сила и ни нападнаха безпричинно. Вие познавате тяхното коварство. Ниe самите сме една миролюбива раса. (Бяхме научили от надменните уерсгорски пленници, че Джайрската република осъжда войната и никога не си позволявала да колонизира планета, която е билa вече населена.) Сър Роджър скръсти ръце и вдигна набожно очи към небето: — Неслучайно — каза той — една от нашите най-главни заповеди гласи: „Не убивай!“ Обаче изглеждаше още по-голямо престъпление да оставим такава жестока и опасна сила като Уерсгорската империя да сее смърт и разорение сред нашите безпомощни сънародници.
— Хм — потърка рунтавото си чело Белджа, — Къде се намира тази ваша Англия?
— Хайде сега — измърка подкупващо сър роджър. — Не бихте могли да очаквате, че бихме казали това дори на най-високопочитаемите чужденци, докато с тях не се опознаем по-добре. Самите уерсгорци не знаят, че ние сме пленили техен разузнавателен кораб. Ръководената от мен експедиция дойде тук, за да ги накаже и да събере информация. Не е в стила на нашия монарх да се меси в работите на други интелигентни същества, бе да се консултира предварително за техните желания. Кълна се, че крал Едуард III никога дори не е помислял да постъпи така. Много бих иска вие, джайрите, и други, които са пострадали от уерсгорците, да се присъединят към мен и да предприемем поход, за да ги научим на смирение. А по този начин вие ще добиете правото да си разделите с нас тяхната империя честно и почтено.
— Като командир на отделна бойна единица имате ли пълномощия да водите такива преговори? — попита недоверчиво Белджад.
— Аз не съм дребен благородник, сър! — отвърна натъртено сър Роджър. — Моето потекло е не по-малко високо от потеклото на който и да е ваш сънародник. Един от моите прадеди на име Ной е бил някога адмирал на обединените флоти на моята планета.
— Това е толкова неочаквано — рече със запъване Белджад. — Просто нечувано. Ние не можем… не мога… това трябва да се обсъди и…
— Разбира се. — Моят господар извиси глас, докато залата закънтя. — Но не се разтакавайте, господа. Давам ви шанс с наша помощ да унищожите уерсгорския варваризъм, чието съществуване Англия не може да търпи повече. Ако споделите с нас бремето на войната, ще споделите и плодовете на победата. В противен случай Англия ще бъде принудена да окупира цялата Уерсгорска империя. Защото някой трябва да поддържа ред в нея. И тъй аз ви призовавам — присъединете се към експедицията под мое водачество и напред към победа!
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Джайрите, подобно на другите свободни народи, не бяха простовати и недодялани същества. Те ни поканиха да се приземим и да бъдем гости на тяхната планета. Необикновен беше този престой, като че ли бяхме попаднали в безвремието на някакво елфическо царство. Спомням си стройните кули и мостовете, спуснати грациозно между тях; градовете, в които сградите се смесваха с парковете, създавайки една необятна и радостна гледка за очите; корабите в прозрачните езера; книжовниците в тежки тоги или леки мантии, готови всеки един момент да беседват с мен относно гносеологията36 на англичаните; огромните алхимични лаборатории; вълшебната музика, която и досега чувам понякога в съня си. Но това не е географски пътеводител. И най-сдържаното описание на имащите древни корени извънземни цивилизации би прозвучало в ушите на обикновения жител на Албион37 по-налудничаво от фантасмагориите на оня знаменит венецианец Марко Поло.
36
Гносеология — теория за познанието, дял от философията, изучаващ източниците, средствата и възможностите на научното познание. — Бел. прев.