Сър Роджър преговаряше с други двама посланици. Те бяха представители на две други звездни цивилизации — ашенкогли и пр?+тани. Странните знаци във второто име са написани собственоръчно от мен и изразяват респективно подсвиркване и изгрухтяване. За да илюстрирам съдържанието на всички състояли се разговори, ще се опитам да предам един от тях. Както бе обичайно, те се водеха на уерсгорски език. Сблъсквах се с повече затруднения при превода, отколкото бях навикнал, тъй като пр?+танеца се намираше в кутия, която поддържаше високата температура и отровната атмосфера, от които той се нуждаеше. Оттам той говореше чрез високоговорител — с акцент, по-лош от моя. Никога не се опитвах да узная точното му име и ранг, защото това беше свързано с проумяването на възгледи, труднопостижими за човешкия разум от книгите на Маймонид38. Титулувах го Главен яйчар III ранг на Северозападното гъмжило, а за себе си го наричах Етелберт.
Ние, чужденците, бяхме настанени в една прохладна синя зала, високо над града. Докато подобния на октопод Етелберт, чието туловище смътно се виждаше през стъклото, се мъчеше с официалните любезности, сър Роджър разглеждаше откриващата се панорама на околността.
— Отворени прозорци, широки като входната порта на крепост — мърмореше той под нос. — Каква възможност! Как ми се иска да атакувам това място!
Когато разговорите ни започнаха, Етелберт каза:
— Не мога да обвържа Гъмжилата с каквато и да е политика. Мога само да изпратя препоръка. Тъй като манталитетът на моя народ не е особено индивидуалистичен, мога да добавя, че препоръката ми ще има голяма тежест. Същевременно аз трудно се поддавам на убеждаване.
Вече бяхме предупредени за това. Що се отнася до Ашенкогли, неговият народ бе разделен на кланове; посланикът бе вожд на един от тях и можеше да мобилизира неговия флот на своя отговорност. Споменатото обстоятелство до такава степен улесняваше нашите преговори, че ние виждахме в него ръката на Божието провидение. Осмелявам се да кажа, че самоувереността, която придобихме в резултат на това, беше сама по себе си един голям плюс за нас.
— Несъмнено на вас, добри ми господине, са добре известни аргументите, които изложихме Пред джайрите — каза сър Роджър. — Те са валидни в не по-малка степен за Пър… Пър… е все едно, както и, по дяволите, да се нарича вашата планета.
Изпитах раздразнение при мисълта, че той смята да стовари върху ми цялата трудност на произношението и на учтивото перифразиране на казаното, и завъртях между пръстите си молитвената броеница в знак на покаяние. Езикът на уерсгорците бе толкова варварски, че и до този момент не можех да мисля на него както трябва. Когато превеждах от френския на сър Роджър, първоначално синтезирах главното от мисълта му на английски от моето детство, след което го трансформирах на латински по правилата на блестящата риторика на древните. Опрян на тази здрава конструкция, бях в състояние да построя съответната фраза на уерсгорски, която Етелберт си превеждаше на пр?+тански. Удивителни са делата Божии!
— Гъмжилата пострадаха — признаваше посланикът. — Уерсгорците ограничават космическия ни флот и извънпланетарните ни владения; искат да ни накарат да плащаме тежък данък от редки метали. Въпреки това нашият свят е безполезен за тях и затова ние не се страхуваме, че един ден ще бъдем покорени като Бода и Ашенк. Защо трябва да си навличаме техния гняв?!
— Предполагам, тези създания нямат чувство за чест — оплака ми се баронът, — затова кажи му, че когато уерсгорската тирания бъде съборена, той ще бъде освободен от онези ограничения и данъци.
— Несъмнено — бе хладният отговор. — Въпреки това ползата е твърде незначителна в сравнение с риска нашата планета и нейните колонии да бъдат подложени на бомбардировка.
— Рискът ще бъде намален значително, ако всички врагове на Уерсгориксан действат заедно. Тогава противникът ще бъде твърде ангажиран и няма да предприеме нападателна операция,
— Но такъв съюз не съществува.
— Имам основания да вярвам, че вождът на ашенкоглите тук, на Бода, възнамерява да се присъедини към нас. След това е сигурно, че много други техни кланове ще го последват, дори сам, за да му попречат да придобие твърде голяма власт.
— Сир — протестирах на английски, — но онзи от Ашенк съвсем не е склонен да се забърква в тази авантюра.
— Въпреки това преведи на чудовището моите думи!
38
Маймонид — Мойсей бен Маймун, средновековен юдейски философ. Основното му съчинение „Наставник на колебаещите се“ получило голяма известност в Западна Европа и повлияло значително върху християнската схоластика. — Бел. прев.