Това действително беше истински кошмар. Ние не бихме могли да напуснем Бода, за да се присъединим към жените и децата, които бяхме остави ли в крепостта, тъй като съюзът все още беше нестабилен. Стотина пъти сър Роджър трябваше наново да го скърпва, служейки си често със средствата, за които скъпо ще заплати в отвъдния живот. Ние, останалите, прекарвахме времето си в учене на история, езици, география (а може би би трябвало за кажа астрология?) и разни магически технически изкуства. Последното вършехме под претекста, че съпоставяме местните машини с тези у дома, които, естествено, бяха по-добри. За наш късмет, макар да нямаше нищо необикновено в това, тъй като, откакто напуснахме Тариксан сър Роджър непрекъснато бе трупал информация от уерсгорските офицери и документи, някои от оръжията, които бяхме пленили, бяха секретни. Поради това можехме да демонстрираме един особено ефикасен огнестрел или кълбовиден експлозив и да твърдим, че са английски. Бяхме се погрижили обаче никой от нашите съюзници да не може да се запознае с тях отблизо.
През нощта, когато джайрския свързочен кораб се завърна от Тариксан с новината, че вражеската армада е пристигнала, сър Роджър се уедини в покоите си. Не зная какво е правил там, но на сутринта мечът му беше нащърбен, а цялата мебелировка бе на трески. Господ благоволи обаче да не чакаме още дълго. Бодавантската флота вече се бе събрала в орбита. После няколко издължени бойни кораба дойдоха от Ашенк, а скоро след това от своя отровен свят с тромаво поклащане подобните на кутии кораби от Пр?+тания. Ние се качихме на тях и полетяхме с грохот на война.
Когато отново съзряхме Дарова след многобройни битки с излитащи уерсгорски кораби в атмосферата на Тариксан, аз се усъмних дали нещо бе останало за спасяване. На стотици мили околовръст земята бе овъглена, изтърбушена и опустошена. Там, където наскоро бе паднал снаряд, скалите се бяха превърнали в лава, която още кипеше. Онази невидима смърт, която може да се усети единствено от приборите, бе превърнала в пустиня целия континент и щеше да витае там още дълги години.
Но Дарова беше построена, за да издържи такива удари, а лейди Кетрин се беше погрижила да я запаси добре с провизии. Зърнах как уерсгорска флотилия префуча с вой ниско над защитния екран на крепостта. Снарядите избухваха наблизо, предизвиквайки стопяването на привидно солидните каменни постройки на повърхността. Под нея обаче нещата оставаха невредими. Овъглената земя разкри недрата си: бомбардите се стрелнаха напред като змийски езици, избълваха светкавици и се скриха, преди нови експлозии да могат да ги поразят. Три уерсгорски кораба рухнаха в развалини. Падащите отломки засилиха касапницата, която бе предизвикана от един опит да се атакува крепостта по суша. След това вече не видях обвитата в дим Дарова, защото уерсгорците ни атакуваха е всички сили и битката отново се пренесе в космоса.
Странна беше тази битка. Бе водена на невъобразими разстояния чрез изпепеляващи лъчи, оръдейни снаряди и управляеми ракети. Корабите маневрираха, подчинявайки се на командите на изкуствени мозъци, толкова бързо, че само полетата на изкуствената гравитация предотвратяваха размазването на екипажите в корабните прегради Корпуси зееха разкъсани от непреки попадения, но не можеха да потънат в безвъздушното пространство; пробойните се херметизираха и екипажи те продължаваха да стрелят от останалата здрава част.
Такъв беше обичайният начин за воюване в космоса. Сър Роджър направи нововъведение. Джайрските адмирали бяха ужасени, когато за пръв път изложи идеята си, но той настояваше, че това е традиционна английска тактика за водене на бой, което беше донякъде вярно. Всъщност прибягна към това, опасявайки се, че в противен случай неговите бойци ще издадат неумението си да боравят както трябва с дяволските оръжия. По тази причина воините бяха настанени в множество малки, но изключително бързи кораби. Нашия цялостен план за воюване беше крайно необичаен и нямаше друга цел, освен да принуди противника да разположи силите си в определен боен ред. Когато това стана, корабите на сър Роджър се врязаха в сърцето на уерсгорския флот. Загубихме няколко от тях, но останалите продължиха своето невиждано маневриране, пробивайки си път към флагманския кораб на противника. Беше някакво чудовище — дълъг почти цяла миля и толкова грамаден, че носеше на борда си силови генератори. Но англичаните използваха експлозиви, за да направят пробойна в корпуса му. След това, облекли космически скафандри, върху които се бяха изхитрили да нахлузят своите шлемове, въоръжени с мечове, брадви, алебарди, както и с огнестрели рицарите се прехвърлиха на чуждия кораб.