Те не бяха достатъчно, за да овладеят целия лабиринт от коридори и кабини. И все пак за тях това беше истинско забавление и загубите им бяха малки, тъй като тукашните екипажи не бяха подготвени за ръкопашен бой. Тяхната акция предизвика объркване, което подпомогна в значителна степен общото ни нападение. В края на краищата екипажът беше принуден да напусне кораба. Сър Роджър забеляза това и изтегли бойците си, малко преди неговият корпус да се взриви на парчета.
Само Господ и рицарите-светци знаят дали това нападение се оказа решаващо за крайния изход. флотата на съюзниците бе по-малобройна и отстъпваше значително по огнева мощ на уерсгорската, поради което всяка загуба, понесена от противника, придобиваше огромно значение. От друга страна, нашата атака беше напълно изненадваща. При това бяхме притиснали врага между себе си и Дарова, откъдето свръхмощни ракети се самонасочваха срещу уерсгореките кораби в космоса и ги унищожаваха.
Не мога да опиша явяването на свети Георги, защото нямах щастието да го видя. Един суров, доблестен воин обаче се закле, че е видял как светецът-рицар се е спуснал с коня си по Млечния път в мъглявината от звезди и пронизвал с копието си вражеските кораби, както бе правил неведнъж с драконите. Така или иначе след дълги часове, за които пазя смътен спомен, уерсгорците се предадоха. Оттеглиха се организирано, губейки вероятно една четвърт от своя флот, и ние не ги преследвахме. Вместо това се спуснахме над опожарената Дарова. Сър Роджър и съюзническите пълководци кацнаха с един кораб.
В централната подземна зала английският гарнизон, омърлян и изтощен от дните на сражения, ни приветства с немощен възглас. Лейди Кетрин се бе постарала да се окъпе и да облече набързо най-хубавите си тоалети, за да засвидетелства почитта си. Тя се появи царствено, за да приветства пълководците. Но когато съзря съпруга си с изпочукан космически скафандър под студената светлина на прожекторите, нейната походка загуби самоувереността си.
— Господарю мой…
Сър Роджър свали блестящия си шлем. Дихателните шлангове поизпукаха при неговия рицарски поздрав, когато мушна шлема под мишница и падна на едно коляно пред нея.
— Не! — извика високо той. — Не казвай нищо. Позволи ми да кажа „Моя господарко и любима“!
Тя пристъпи напред като сомнамбул.
— Твоя ли е победата?
— Не. Твоя!
— А сега?…
— Конференции, — И се изправи, намръщвайки се при мисълта за задълженията, които отново му предстояха. — Поправяне на щетите от сраженията. Строеж на нови кораби, събиране на нови армии. Интриги сред съюзниците, вразумяване на твърдоглавите, окуражаване на малодушните. И нови битки, вечно битки. Докато най-после по Божията воля синьоликите бъдат изтласкани на родната си планета и се покорят. — Сър Роджър млъкна. Лицето му бе загубило внезапната си руменина. — Тази нощ обаче — рече сковано, макар че сигурно бе репетирал тези думи много пъти преди това, — мисля, че сме заслужили правото да останем сами, за да мога да изразя възхищението си от теб.
Тя развълнувано пое дъх и попита:
— Жив ли е сър Оуен Монтебеле?
Когато не се чу „не“, тя се прекръсти с облекчение и лека усмивка пробягна по устните й. След това се обърна, за да приветства чуждоземните пълководци, протягайки ръката си за почтителните им целувки.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Вече стигам до една прискърбна част на тази история, която е най-трудна за описване. А и не бях очевидец на станалото освен на самия край.
Това стана, защото сър Роджър се хвърли в своя кръстоносен поход, като че ли за да избяга от нещо — което в известен смисъл беше вярно, — аз бях влачен от него като лист, подмятан от буря. Бях негов преводач, но винаги когато нямахме какво да правим, аз ставах негов учител и се заемах да му преподавам уерсгорски, докато бедното ми, немощно тяло стигне до пълна изнемога. Последното нещо, което виждах, преди да ме събори сънят, беше изпитото лице на господаря по което светлината на свещта хвърля своите отблясъци. Доста често той извикваше преподавател по джайрски, който го учеше на езика до зазоряване. При това темпо само след броени седмици можеше да ругае ужасно и на двата езика.
Междувременно баронът се отнасяше към своите съюзници с не по-голямо снизхождение, отколкото проявяваше към себе си. На уерсгорците не биваше да се дава възможност да се съвземат. Планета след планета трябваше да бъдат атакувани, подчинявани и превръщани в бази на съюзническите гарнизони, така че врагът никога да няма инициатива и да бъде принуден да се отбранява В осъществяването на този замисъл ние получавахме значителна подкрепа от поробеното местно население. По правило само въоръжавахме населението и му давахме водачи. Те атакуваха своите поробители на такива пълчища и с такава ярост, че последните често бягаха при нас, търсейки закрила. Джайрите, ашенкоглите и пр?+таните бяха ужасени. На тях им липсваше опит в тези неща, докато сър Роджър бе очевидец на Жакерията39 във Франция. В своето стъписване чуждоземните пълководци все повече започваха да приемат като неоспоримо лидерството му.