Милейди въздъхна в отговор, спомняйки си няколко подхвърлени от сър Роджър думи.
— Бранитар ще ви обясни всичко — каза сър Оуен и изсвири. Уерсгорецът се появи от гъсталака, където се бе спотаявал. Той можеше да се разхожда свободно наоколо, тъй като нямаше никаква надежда да избяга от острова. Неговата набита фигура беше спретнато облечена в една блещукаща трофейна униформа, като да бе покрита с хиляди мънички перли. Кръглото, безкосмено, дългоухо, зурлесто лице не изглеждаше повече уродливо, жълтите очи дори бяха весели. По това време лейди Кетрин вече беше понаучила достатъчно уерсгорски, за да разбере обръщението му към нея.
— Милейди сигурно се пита как изобщо бих могъл да намеря обратния път по един маршрут, минаващ на зигзаг през рой неотбелязани на картата звезди — заяви той. — Самият аз се отчаях, когато навигационните записки изчезнаха при Гантура. Толкова много слънца, дори от типа на вашето Слънце, се намират в обсега на нашия полет, че ако търсим напосоки, може би ще са необходими хиляда години. Това е толкова по-вярно поради обстоятелството, че в космическите мъглявини са скрити много звезди, които стават видими едва когато се приближат. Убеден съм, че ако някой от офицерите на моя кораб бе оцелял, той би могъл до известна степен да стесни обхвата на търсенето. Моята работа беше свързана с двигателите. Виждах звезди само случайно и те не ми говореха нищо. Когато измамих вашите хора — проклет да бъде този ден! — всичко, което направих, беше да включа аварийния контрол, който сигнализира на автопилота да ни докара дотук.
Възбудата накара лейди Кетрин отново да прояви нетърпеливост. Тя се освободи от прегръдката на сър Оуен и рязко рече:
— Не се смятам за глупачка. Милордът ме уважаваше достатъчно и се опитваше да ми обясни тези неща независимо колко внимателно го слушах. Какво е новото, което сте открили?
— Думата не е „открил“, а „спомнил“ — отвърна Бранитар. — Тази идея би трябвало да ми хрумне отдавна, но толкова неща се случиха… Ето какво… трябва да знаете, милейди, че съществуват звезди-маяци, които са достатъчно ярки, за да се виждат по цялото спираловидно протежение на Виа Галактика. Те служат като ориентири в навигацията. Така че ако звездите, наричани от нас Юловарна, Яриц и Гратч образуват определена конфигурация една спрямо друга, това е ориентир, че се намирате в определена част на космоса. Дори по груба визуална преценка на сключваните между тях ъгли би могло да се определи собственото ви местоположение с точност от около двайсетина светлинни години. Това не е толкова обширен участък, за да не може да се намери една типична звезда — жълто джудже, като вашето Слънце.
Тя кимна бавно и замислено.
— Да, така е. Може би имате предвид ярки звезди като Сириус и Ригел…
— Главните звезди-ориентири за една планета може и да не са онези, които имам предвид — предупреди той. — Те може просто да се намират по-близо. В действителност един навигатор би имал нужда от добра карта на вашите съзвездия, в която многобройните ярки звезди са с реалния си цвят, така, както се виждат в безвъздушното пространство. Ако разполага с достатъчно данни, той би могъл да анализира и да определи кои може да са ярките звезди-гиганти. Тогава относителното им местоположение би му подсказало откъде са били наблюдавани.
— Струва ми се, че бих могла да ви начертая зодиакалната карта — рече неуверено лейди Кетрин.
— Не би имало полза от нея, милейди — отвърна Бранитар. — Вие нямате опит как на око се определят звездните величини. Признавам и моят е твърде малък: нямам никаква подготовка, само нещо подочуто от тук-там за работата на колегите, както обикновено става във всекидневието. И макар че веднъж случайно попаднах в навигационната кула, когато нашият кораб бе влязъл в орбита около Земята, за да прави дистанционни измервания, не обърнах особено внимание на съзвездията. Не си спомням как изглеждаха те. Сърцето й отново се сви.
— Но тогава ние продължаваме да сме изгубени!
— Не съвсем. Бих казал, че нямам съзнателна памет. Но ние, уерсгорците, отдавна знаем, че мозъкът не е съставен единствено от самосъзнание.
— Вярно е — потвърди мъдро лейди Кетрин.
— Съществува и душата.
— Е, не точно това имах предвид. Съществува безсъзнателна или полусъзнателна зона в мозъка — източникът на нашите сънища и… Е, както и да е, нека се задоволим с констатацията, че тази „безсъзнателност“ никога не забравя. Тя регистрира дори най-обикновените неща, попаднали върху сетивата. Ако бъда докаран до състояние на хипноза и бъда насочван правилно, бих могъл да начертая доста точна карта на съзвездията, които се виждат от Земята, по-конкретно така, както за кратко съм ги видял. След това някой опитен навигатор със своите звездни таблици в ръка би могъл да отсее чрез математически методи значимата информация. Това би отнело време. Много сини звезди приличат на Гратч например и само едно детайлно проучване би могло да елиминира онези от тях, които са в невъзможни връзки, да речем, с мъглявината, която се приема за Торгелта. В крайна сметка той би ограничил съществуващите вероятности до онзи възможно най-малък район, за който вече стана дума. След това навигаторът би могъл да отлети с някой космически пилот-помощник и биха могли да посетят всички звезди жълти джуджета в района, докато открият Слънцето.