Лейди Кетрин плесна с ръце.
— Но това е чудесно! — извика. — О, Бранитар, каква награда искаш? Милордът ще ти даде цяло кралство!
Той широко разкрачи дебелите си нозе, вгледа се внимателно в лицето й и каза с вече познатия враждебен тон:
— Каква радост би ми донесло едно кралство, създадено от руините на империята на моя народ?! Защо да помагам в откриването на вашата Англия, ако това доведе още англичани да плячкосват тук?!
Тя стисна юмруци и рече с норманска суровост:
— Ти няма да опазиш тайната си от Едноокия Хюбърт!
Той презрително сви рамене:
— Спомените не се пробуждат по желание в неосъзнаващия разум. Вашите варварски мъчения биха могли да поставят непреодолима бариера. — После бръкна под туниката си. Внезапно в ръката му заблестя нож. — Нито пък аз бих ги изтърпял. Назад! Оуен ми даде това. Знам добре на кого дължа своята вярност.
Лейди Кетрин тичаше насам-натам с немощни писъци. Рицарят сложи двете си ръце на раменете й.
— Изслушайте ме, преди да съдите — рече припряно. — От седмици се опитвах да проуча Бранитар. Той правеше разни намеци. Аз на свой ред също правех намеци. Ние се пазаряхме като двама сарацински търговци, никога не признавайки открито, че се пазарим. В края на краищата поиска този нож, за да каже своето предложение. Не бих могъл да си представя, че е в състояние да нарани някого. Дори нашите деца вече се разхождат с по-добри оръжия. Поех риска и се съгласих. Тогава ми каза това, което току-що разказа и на вас.
Нервното напрежение я прекърши. Бе понесла твърде много удари, а между тях бе изпитала твърде много страх и самота. Силите й се бяха изчерпали.
— Какви са условията? — попита.
Бранитар прокара пръст по цялото острие на ножа, поклати глава и го пъхна отново в ножницата. Говореше доста спокойно.
— Първо, трябва да намерите опитен уерсгорски лекар-психолог. Мога да открия някой с помощта на планетарния указател, който се пази в Дарова. Ще го вземете от джайрите под някакъв претекст. Този лекар трябва да работи заедно с някой опитен уерсгорски навигатор, който да му казва какви въпроси да ми бъдат задавани и да направлява молива ми, докато в своя транс рисувам картата. Впоследствие ще ни е необходим и космически пилот. Настоявам също да ни придружават двама стрелци. На Тариксан биха могли да се открият неколцина. Можете да кажете на съюзниците си, че сме ви необходими, за да проучите техническите секрети на противника.
— Какво ще стане, след като имаш вече своята звездна карта?
— Няма да я дам доброволно на вашия съпруг! Предлагам да се качим тайно на един от звездолетите. Там ще има истинско равновесие на силите: вие, хората, не разполагате с оръжията — ние, уерсгорците — със знанието. Ще имаме готовност да унищожим навигационните данни и себе си, в случай че ни предадете. Когато бъдем достатъчно далеч, ще започнем преговори със сър Роджър. Вие самите ще трябва да го убедите с молбите си. Ако той преустанови войната, може да му бъде осигурен транспорт до дома, след което нашата раса ще обещае да остави вашата на спокойствие.
— Ако той не се съгласи? — запита тя глухо. Сър Оуен се наведе и прошепна на френски:
— Тогава вие и вашите деца… и аз… въпреки всичко ще бъдем върнати. Но сър Роджър не трябва да научи това, естествено.
— Не мога да мисля сега. — Тя покри лицето си с ръце. — Боже мили, не знам какво да правя!
— Ако вашите сънародници продължават тази идиотска война — каза Бранитар, — тя ще завърши единствено с тяхната гибел.