Мириам Мингър
Кръстоносецът
Пролог
Сирия, Дамаск, лятото на 1253 година.
— Господарят идва.
Съобщението на Маджида накара сърцето на Ив Жерве да забие по-силно. Тя хвърли кос поглед към робинята, която бе застанала на прага към покоите на господарката си. Маджида беше продадена заедно с Ив на пазара за роби в Дамаск и служеше на същия господар.
— Готово ли е всичко? — попита тихо Ив, за да не събуди детето, което мирно спеше в скута й.
Високата, стройна робиня се приближи безшумно и коленичи пред господарката си.
— Да, приготвила съм всичко.
Значи той идваше, Синджар Ал-Азис, нейният господар и повелител. След като преди половин година я бе довел в къщата си, той прекарваше в покоите й всяка трета нощ. Отначало Ив изпитваше страх от него. Сега обаче копнееше за милувките му, за страстта, с която бяха изпълнени нощите им. А след една седмица Синджар щеше да стане неин съпруг.
В продължение на един дълъг миг Ив изпита угризения на съвестта и страх. Прости ми, Уилям, помоли се с болка тя.
— Как сладко е заспала — прошепна Маджида, която не можеше да откъсне поглед от бебето. Пръстите й милваха пълната му ръчичка. — О, господарке, колко е нежна кожата й, толкова блестяща, мека и светла. Грее като лунната светлина върху перла или върху крилце на гълъб.
Трогната от обичта, с която бяха изпълнени тези думи, Ив се усмихна и проговори предупредително:
— Не я глези толкова. Добре, че Лейла е само на седем месеца и не разбира как я ласкаеш.
— О, тя ме чува, чува ме и разбира всичко — отговори робинята и погледна сериозно господарката си. — Усмихва се, когато й говоря. Познава гласа ми. — Маджида вдигна ръка, за да защити личицето на детето от късното следобедно слънце и занарежда замечтано: — Лейла, моя малка Лейла, косата ти е черна като нощта и може да се мери само с перата на гарвана. Очите ти блестят като шлифовани аметисти и са достойни за най-великия султан. Сигурно някой ден ще говорят за теб, че с тъмната си хубост надминаваш дори светлата красота на майка си.
— Тогава аз ще бъда най-щастливият от смъртните, защото ще имам съпруга и дъщеря, които Аллах е дарил така изобилно с благословията си.
Маджида замлъкна и се простря по лице на мраморния под. Синджар Ал-Азис, който едва бе навършил тридесет години, но вече се славеше като най-високо почитан и отрупван с богатства лекар на Дамаск, излезе от покоите на Ив във вътрешния двор.
— От твоята уста говори само истината и това е много добре. А сега си върви. Искам да остана сам с господарката на сърцето ми.
Маджида се изправи и дълбоко се поклони. Ив вдигна поглед към своя арабски господар и бузите й пламнаха. Едър и тъмен, той беше истински красавец. Лице с фино изрязани черти и грижливо поддържана брада, силно, привлекателно с мъжествеността си тяло, скъпи, подбрани с вкус дрехи. Ив вече познаваше тялото му като своето и усети почти физически нежността в думите му.
— Вземи детето, Маджида — помоли тихо тя. Синджар Ал-Азис не откъсваше поглед от нея и кръвта запулсира лудо в слепоочията й. Нямаше нищо по-прекрасно от този мъжки поглед, който я караше да тръпне от възбуда и да отмалява от страст. — Остани наблизо, за да чуеш, когато те повикам. И не позволявай никому да ни смущава.
— Разбира се, господарке. — Робинята притисна до гърдите си спящото дете, мина със сведена глава покрай господаря си и се отправи към къщата.
Във вътрешния двор стана тихо. Равномерното шуртене на фонтана и мелодичните трели на птиците сякаш само засилваха тишината. Свела глава, Ив се наслаждаваше на близостта на Синджар Ал-Азис и се взираше с невиждащи очи в рекичката, която течеше през градината в изкуственото си каменно легло. Водата беше отклонена от река Барана и напояваше плодните дръвчета и цветята, които красяха личната й градина. Голямата река течеше отвъд непристъпните, дебели няколко стъпки стени и даряваше с живителна влага целия град. По камъните се виеше бръшлян.
Дамаск, райската градина, както го наричаха открай време обитателите му, беше зелен оазис, благословен от Аллаха с дървета и реки, екзотични плодове и безброй пойни птици. Който видеше града, го определяше като зелено чудо, издигнало се от пустинята. Истински рай и в същото време затвор, поне за Ив Жерве и дъщеричката й Лейла. Все пак този затвор им предлагаше целия възможен лукс, в него се съединяваха красотата и богатството, а най-вече — тук беше мястото, където беше познала голямата любов. Мъжът, който я бе купил на пазара за роби се влюби в нея и я избра за своя любима наложница. Само след няколко дни тя щеше да бъде негова законна съпруга.