Най-после мамелюците положиха рицаря върху чиста постеля, състояща се от две поставени една до друга кушетки и покрита с чисти чаршафи. Мушнаха под главата му плоска възглавница и Синджар даде заповед да отворят широко единствения прозорец в стената, опасан с дебели решетки.
Шепа уханни треви, хвърлени в огъня, се съедини със свежия нощен въздух и скоро прогони от помещението отвратителния мирис на гнило, изгорено месо и кръв.
Лейла дишаше дълбоко и усещаше чувство на свобода. През това време ръцете й неуморно разтриваха в хаванчето смес от няколко билки. Семена от платан, тамаринда и магарешки трън за понижаване на температурата. Накрая прибави малко студена вода, пресипа сместа в една купа и я подправи с няколко капки бадемово масло и мед, за да намали горчивината.
— Аз ще държа главата му, а ти вливай билката на малки глътки в гърлото му — нареди строго Ал-Азис и погледна дъщеря си.
Лейла коленичи до главата на ранения. Макар че едва дишаше, тя посегна към брадичката на рицаря и поднесе купата към устата му. Кожата под бодливата брада беше гореща и изненадващо гладка. Ъгловатата брадичка издаваше своенравно и упоритост.
Няколко капки от лекарството се изляха навън, но припадналият все пак погълна по-голямата част от него. Лейла избърса устните му и се учуди на мекотата им. Отново изпита онова странно усещане, треперенето, което пробяга по цялото й тяло.
— Стига толкова засега — усмихна се Синджар. — Ще остана при него през нощта и ще продължа да му давам от сместа. Загубил е много кръв. Това е най-опасното. На сутринта ще знаем дали ще умре или ще оживее.
Лейла го погледна в очите. Никак не беше изненадана от трезвата преценка на баща си. И двамата знаеха много добре колко несъвършено е в действителност лечителското изкуство и колко често се случват неочаквани обрати. Все пак те бяха сторили за чуждия рицар всичко, което беше по силите им. Само времето щеше да покаже ще се оправи ли той или не. Но дълбоко в себе си Лейла беше твърдо убедена, че този мъж ще оцелее. Беше твърде силен, за да умре дори от тази тежка рана.
— Желаете ли аз да остана при него, татко?
— Не — поклати глава Синджар. — Ако оживее през тази първа нощ, те чакат още много дни до постелята му, защото задълженията не ми позволяват да му посветя цялото си време. Сега си върви у дома и си почини. — Той махна на двама мамелюци да се приближат. — Вие ще придружите дъщеря ми.
Когато стана и му подаде празната купа, Лейла усети колко е изтощена. Сведе глава и се обърна да излезе. Ал-Азис сложи ръка на рамото й.
— Гордея се с теб — рече просто той.
— Благодаря ви, татко мой.
— Много скоро ще завършиш образованието си. Видях колко спокойно и уверено се справи със задълженията си днес и не се съмнявам, че много скоро ще бъдеш достойна за трудната ни професия. Джамал трябва да бъде щастлив, че ще има такава съпруга. Много съм доволен, че приемаш избора, който аз направих вместо теб. Мисля, че в Дамаск има предостатъчно работа и за трима ни.
Макар че трепереше от изтощение, Лейла успя да се усмихне. Похвалата на баща й я направи щастлива, в сърцето и се надигна диво ликуване. Скоро щеше да осъществи целта на живота си — да стане призната лечителка.
Тя хвърли последен поглед към неподвижната фигура в леглото, вдигна булото си пред лицето и напусна подземието с олюляващи се стъпки. Вероятно необичайното напрежение на последните часове я беше изморило повече от обикновено. А като се прибавеше и това, че имаше зад гърба си дълъг и труден ден… Лейла не знаеше защо се чувства така зле, но се радваше, че скоро ще се прибере в стаята си.
— Следвайте ме, уважаема щерко на великия Ал-Азис — проговори почтително единият от мамелюците и закрачи навън. Вторият тръгна след нея.
Лейла се уви по-плътно в яшмака си и се опита да прикове поглед в широкия гръб на войника, за да не види отново мръсните килии и жалките същества в тях. Днес се беше нагледала достатъчно на мизерията, мъката и човешкото страдание. Най-лошото обаче беше, че не можеше да прогони от съзнанието си образа на тежко ранения кръстоносец. Дълбоките сини очи, които я бяха погледнали само веднъж, пареха в паметта й. Колко приличат на развълнувани морски вълни, помисли си неволно тя.
Втора глава
— Какво се е случило? — извика Синджар Ал-Азис и забърза към гневно жестикулиращия командир на стражите, следван по петите от Лейла. — Пратеникът ти настоя да дойда веднага. Оставих ранения само преди няколко часа и той беше в дълбоко безсъзнание. Нямам ли право да си отпочина в дома си?