Погледите, които си размениха смаяните дами, я накараха да изпита угризения на съвестта. Не биваше да подлага на такова жестоко изпитание искрената им сърдечност. Лейла побърза да прогони тази неприятна мисъл и затвърди решението си да им докаже, че е различна от всички жени в тази варварска страна.
— Какво правите? — извика ужасено лейди Матилда, когато Лейла взе от масичката едно остро ножче и посегна към кралскосинята одежда.
— Смятам да си направя було, което да ме покрие до петите. Яркочервеният воал ще бъде за лицето.
— Недейте така, ще унищожите красивата нова рокля! — възмути се графинята.
— Няма да напусна покоите си, без да съм добре покрита — настоя Лейла и вирна упорито брадичка.
Матилда дьо Варен хвърли безпомощен поглед към двете млади дами, които бяха загубили ума и дума, и поклати глава.
— Разбира се, мило дете. Направете онова, което смятате за правилно. Само ви моля да побързате.
Лейла се усмихна в отговор и решително разряза синята роба по дължина отпред. Умираше от нетърпение да види лицето на Ги, когато забележеше жена си да седи в кралския павилион в ориенталска одежда.
Чувството на задоволство се задържа дори когато малко по-късно излязоха от покоите й. Появата на новата лейди Дьо Варен вдигна голям шум в двора. Няколко прислужници, които дамите срещнаха по пътя си, толкова се уплашиха, че изпуснаха онова, което носеха в ръцете си. Във всяко помещение, през което минаваха, разговорите замираха. Жените отваряха широко очи, рицарите поглъщаха необичайно облечената стройна фигура с жадни погледи.
Като слушаше забележките, които се разменяха зад гърба й, Лейла едва не избухна в смях. Без да се трогва, тя си проби път през гъстата тълпа отвън и се запъти към кралския павилион в края на полето за турнири.
Графинята я следваше с поруменяло лице и не смееше да погледне настрана. Двете млади дами бяха толкова развълнувани, че бяха забравили дори да бъбрят. Лейла им отстъпи да влязат пред нея и зае определеното й място на втория ред. Още щом седна, върху нея се съсредоточиха всички погледи. Тя седеше с гордо изправен гръб, без да се тревожи от впечатлението, което правеше. Тези хора не заслужаваха да си хаби мислите заради тях. Нека се смеят, нека си шепнат, какво от това? Важното беше, че тя, Лейла дьо Варен, е единствената дама в двора, облечена според правилата на приличието.
Графиня Съри се отпусна изтощено до съпруга си, който я чакаше на първия ред, и въздъхна дълбоко.
— Учудвам се, че все пак дойдохме навреме — рече тя и хвърли гневен поглед към седналата точно зад тях Лейла. — Дали турнирът ще започне със закъснение?
Джон дьо Варен трябваше да положи огромни усилия, за да не се обърне назад и да се зазяпа в новата си роднина, както правеха останалите господа.
— Доколкото разбрах, имали са известни несъгласия кой да излезе на арената, но вече всичко е уредено и тържественият парад ще започне само след минута.
— Дано не е било нещо сериозно — промърмори загрижено лейди Матилда. — Не искам да си развалям целия ден.
— Знаете ли, лорд Жерве настоя да се бие с противник, който не беше изтеглил неговия номер.
Лейла неволно наостри уши. Лейди Маргарет и лейди Бланш последваха примера й.
— И кой беше този рицар, скъпи съпруже?
— А вие как мислите, Матилда?
Сърцето на Лейла внезапно се качи в гърлото. Разбира се, че ставаше дума за Ги дьо Варен.
— Не се тревожете за нищо, Матилда. Самият крал укори Жерве за упорството му и го утеши, че ще има още достатъчно турнири, през които ще може да се срещне с предпочитания от него противник. Нали знаеш, че двамата са непобедими в двубой с копие.
— Този мъж наистина ли имаше нахалството да… — Думите на лейди Матилда заглъхнаха в пронизителния сигнал на тромпетите, които възвестиха влизането на рицарите. Херолдите, облечени в пъстри туники, обявиха откриването на рицарския турнир. Дълга редица рицари в пълно бойно снаряжение, възседнали грамадни бойни коне, излязоха на арената под оглушителните викове на събраното множество. Зрителите се стълпиха около оградата, за да виждат по-добре. Вятърът развяваше ярките наметки. Щитовете и шлемовете блестяха под утринното слънце. Забралата бяха спуснати. Перата и другите украси по шлемовете правеха рицарите още по-грамадни и величествени. Дългите копия с развяващи се знаменца пронизваха ясния въздух, триъгълните щитове бяха поставени пред лявото рамо.