Участниците в първия турнир преминаха в тръс пред кралския павилион и Лейла безуспешно се опита да различи Роджър или Ги дьо Варен.
— Как ги познавате? — обърна се тя към лейди Маргарет, която също изглеждаше несигурна и се обърна за помощ към една друга дама, която преди малко бе направила глупава забележка за вида на Лейла.
— Трудно е, наистина, когато човек не познава гербовете. Трябва да знаете, че всеки рицар е нарисувал върху щита си своите цветове и фамилни знаци. Те са извезани и върху наметката му. Гербът може да се види дори върху покривалото на коня.
Лейла кимна и престана да слуша обясненията на дамата. При тези обстоятелства й беше невъзможно да открие Ги дьо Варен. Беше го виждала само с бялата наметка на кръстоносец, на която грееше червен кръст. Лейди Маргарет й се притече на помощ.
— Вижте, ето го там вашият съпруг, лейди Дьо Варен, на огромния бял жребец. На герба му е изобразен легендарният грифон, полулъв, полуорел.
Лейла проследи в каква посока й сочеше лейди Маргарет и затаи дъх, когато най-после съзря грамадната фигура на съпруга си. Той изглеждаше толкова внушителен, толкова красив, че сърцето й заби като лудо. Всички подробности от снаряжението му се запечатаха в паметта й: украсения с пера шлем, тъмносинята наметка, богато извезаното покривало на коня му в същия цвят. Още когато го видя за първи път въоръжен, изпита страх. А сега, когато стоеше пред нея в цялото си великолепие, възседнал огнен бял жребец, най-после проумя защо сарацините изпитваха такъв див ужас при вида на кръстоносците. Ги дьо Варен приличаше на езически бог, сияещ и непобедим, и тя не можеше да откъсне поглед от него.
След малко той се приближи до павилиона и вдигна глава. Лейла смяташе, че ще се разгневи ужасно, като я види, и се беше подготвила за яростно избухване. Затова изпита безкрайно разочарование, като видя, че той по-скоро се развесели и на лицето му грейна усмивка. За съжаление точно в този миг прозвуча отново сигналът на тромпетите. Всички рицари обърнаха конете си настрана и сведоха копията.
Лейла едва успя да отмести поглед от Ги дьо Варен, когато се изправи крал Едуард, редом с него стана и сияещата лейди Елеонор. Глъчката стихна, над обширната площадка се възцари тишина, всички устремиха погледи към монарха.
— Ние, Едуард, новокоронясан крал на Англия, и нашата любима кралица Елеонор, ви поздравяваме с добре дошли.
Надигна се всеобщо ликуване. Кралят почака малко и вдигна ръка.
— Един от тези смели и благородни рицари ще отнесе със себе си наградата на победителя, когато отмине и последният сблъсък. Обявявам рицарските игри за открити. Господата, които жребият определи да се срещнат първи, да застанат пред бариерата.
Лейди Маргарет вече беше разбрала, че съпругът й е между първите дванадесет воини, но като видя противника му, побледня като платно. Той беше целият в черно, черни бяха и веещите се пера на шлема му. Яздеше великолепен вран жребец, който неспокойно потропваше с копито. Щитът му беше украсен със седмоглав жълт дракон.
— Лорд Жерве — прошепна обезкуражено младата дама и сведе глава. Лейла погледна към брат си и по гърба й пробягаха студени тръпки. Роджър наистина изглеждаше застрашителен. Но защо лейди Маргарет беше толкова уплашена? Съпругът й изглеждаше достатъчно силен да се опълчи срещу противника си.
— Ако някой от вас, благородни господа, желае да говори с дамата на сърцето си, нека отиде при нея и помоли за малък знак на внимание, който да му донесе щастие — завърши тържествено крал Едуард и седна.
— Какъв е този знак на внимание? — попита Лейла, когато сър Реймънд Грей насочи коня си към тях.
— Такъв е обичаят — отговори лейди Бланш. — Дамата връчва на своя рицар някакъв талисман, който да го пази по време на боя.
— Нищо не може да предпази мъжа от отредената му съдба — възрази Лейла и с учудване установи, че думите й са засегнали болезнено лейди Бланш. В погледа й се четеше горчива обида.
През това време лейди Маргарет се изправи и развя нежния си бял воал. Хвърли го на съпруга си, който го улови с върха на копието, притисна го до своето сърце и го пъхна в колана си.
— Бог да ви пази, мой любими рицарю — проговори задавено младата жена и проследи с поглед сър Реймънд, който обърна коня си и се насочи към бариерата.
От другата страна лейди Мод вече беше привързала към копието на съпруга си златна панделка.
Един мъж, който стоеше точно под столовете на кралската двойка, извика с пълен глас:
— Заемете местата си, благородни господа.
Лейла узна, че това е така нареченият арбитър, който се назначава за всеки рицарски турнир. Рицарите застанаха зад двете срещуположни бариери и вдигнаха копия. Над арената надвисна тишина. Никой не смееше дори да диша. Чуваше се само пръхтене на коне и плющене на знамена.