— Лейла!
Сърцето й трепна от радост, когато го чу да произнася името й. Толкова трудно й беше да го отблъсне. За кой ли път се изправяше пред непреодолимото противоречие между любовта си към Ги дьо Варен и живота в Дамаск, към който продължаваше да се стреми.
Ги закрачи накуцвайки към нея, стиснал шлема си подмишница.
— Какво правите тук, мила моя? Арената не е място за красиви жени.
— Помислих, че сте ранен — отговори тя и се опита да затвори сърцето си за топлината, която струеше от погледа му. — Затова дойдох, нали съм лекар.
Радостната усмивка, която озари изпотеното му лице, й показа, че той е останал с погрешно впечатление от загрижеността й.
— Дълбоко съм трогнат, че се разтревожихте за мен, Лейла.
— Дълг на всеки лекар е да се погрижи за ранените. Не забравяйте, че бях изпяло отдадена на работата си, преди да ме отвлечете от родния ми град и да ме принудите да стана ваша съпруга.
Рицарите побързаха да се оттеглят. Усмивката на Ги угасна, гласът му прозвуча като заплашителен шепот:
— Не съм го забравил. Нямам нищо против да се увивате в дълги до земята покривала и да ми отказвате малкия знак на внимание преди решителния двубой. Само не ме предизвиквайте пред очите на целия двор. Спестете си острите думи за общата ни спалня. Стига ми, че загубих двубоя с подлия ви брат. Не е нужно да ме унижавате пред приятелите ми. — Той млъкна изведнъж и погледна над главата й.
Лейла се обърна и се задъха от учудване. Роджър Жерве се приближаваше, все още върху врания си жребец, без шлем, със странен израз върху мрачното си лице. Дръпна юздите точно пред тях и ги измери с хладен поглед.
— Каква трогателна гледка, скъпа сестро! Значи побързахте да слезете на арената, за да се погрижите за победения си съпруг? Дълбоко съжалявам, че не успях да ви направя вдовица.
— Не се надценявайте, Жерве. Днес съдбата беше благосклонна към вас, но в някой от следващите дни може и да се търкулнете в праха.
— Ако това е предизвикателство, Дьо Варен, аз го приемам със задоволство. Ще се погрижа утрешният ми противник да се смени с вас. За мен ще бъде удоволствие да забия копието си в гърлото ви.
— Имам думата ви, лорд Жерве!
Роджър се поклони подигравателно и вдигна ръка.
— Ваш предан слуга, лейди Дьо Варен.
— Вие сте луд! — изсъска гневно Лейла, когато брат й се отдалечи от тях сред облак прах. — Той ще ви убие! Не виждате ли, че няма да се смири, докато не пролее кръвта ви?
— Аз също — отговори кратко Ги. — Кралският турнир предлага чудесна възможност за разчистване на сметки. Нека победи по-добрият.
В думите му прозвуча нескрита горчивина и Лейла потрепери. Макар че се напрегна до болка, тя не можа да прикрие дълбоката си тревога. Мисълта, че Ги ще бъде убит заради нея, беше непоносима.
— Роджър вече ви победи веднъж, съпруже мой. Какво ви кара да вярвате, че това няма да се случи още веднъж и че вторият път ще трябва да заплатите с живота си?
— Стига толкова — отговори остро Ги и в погледа му блеснаха болка и гняв. — Достатъчно ясно ми дадохте да разбера, че се тревожите за мен само когато това засяга собственото ви бъдеще. А тази нощ бях готов да повярвам…
Лейла не смееше да се помръдне. Ако го погледнеше, щеше да се хвърли на гърдите му и да му разкрие любовта си. Той я обвиняваше в подлост, но тя нямаше как да го промени.
Ги се обърна и извика верния си васал, който стоеше наблизо:
— Лангтън!
— Да, господарю? — Хенри Лангтън се приближи с широки крачки.
— Придружете лейди Дьо Варен до кралския павилион. Не виждате ли, че тълпата чака с нетърпение следващия двубой?
С тези думи той обърна гръб на жена си и се запъти към бойния си кон.
Тромпетите възвестиха началото на поредния сблъсък. Лейла не чуваше нищо. Каквото и да й донесеше следващият ден и предстоящият двубой между двамата равностойни противници, единственото й желание в този миг беше всичко да свърши колкото се може по-скоро. Тя щеше да се върне в Сирия и да напусне завинаги страната, която никога нямаше да нарече своя родина.
Шестнадесета глава
Ги дьо Варен кимна на двамата въоръжени мъже, които стояха на стража пред вратата на спалнята и се обърна към Робърт Бърнъл: