— Има ли нещо, Робърт?
— Нищо, господарю. Вашата благородна съпруга не направи опит да излезе, нито пък се появи някой неканен гост.
— Добре, тогава — можете да слезете долу и да опитате виното на добрия крал Едуард. Но не се отпускайте много, защото утре ще бъдем цял ден на конете. Тръгваме на разсъмване.
Той изчака тримата да слязат по стълбата и едва тогава вдигна резето, за да влезе в тихата, потънала в полумрак спалня.
Беше доста късно и Ги заключи вратата много внимателно, за да не събуди Лейла. След турнира тя го бе придружила на празничния пир, но много скоро изрази желание да се оттегли и той я изпрати в спалнята й под охраната на двама от най-верните си рицари, като ги обяви за почетни придружители. Лейла беше обяснила, че я боли глава, но сега самият той се измъчваше от бученето в слепоочията си, защото беше пил прекалено много от тежкото червено вино, за да заглуши поне малко болката от претърпяното поражение.
Слава Богу, утрешният двубой нямаше да се състои. Ги дьо Варен се запъти с несигурни крачки към леглото и седна, за да свали ботушите си. По време на пира крал Едуард прие таен пратеник, който съобщи за надигащо се недоволство в Уелс. Кралят веднага нареди на живеещите по границата барони да се върнат по домовете си, за да се погрижат за сигурността им.
Ги дьо Варен посрещна с облекчение кралската заповед. Вече съжаляваше, че е пил толкова много. В това си състояние нямаше да бъде достоен противник за Роджър Жерве. Даде нареждане на васалите си да тръгнат още на разсъмване. Не биваше да рискува, не и докато малкият му син се намираше във Варен Касъл. Освен това се радваше, че ще покаже на Лейла родните си места.
Дръпна завесите на леглото и замръзна на мястото си. Широката постеля беше празна. Над дюшека беше опънат само един чаршаф. Ги дьо Варен изведнъж изтрезня. Нима Лейла беше успяла да му избяга? Огледа внимателно широкото помещение и се опита да се успокои. Не, това беше невъзможно. Робърт Бърнъл през цялото време беше стоял пред вратата, а спалнята се намираше на втория етаж. Не му се вярваше, че Лейла е рискувала да скочи от прозореца. Къде ли се беше скрила?
Лек шум от другата страна на постелята го стресна. Втурна се нататък, препъна се в нещо и едва не падна. Натрупала върху студения под кърпи, чаршафи и одеяла, Лейла беше скрила глава във възглавницата и спеше.
По устните на мъжа пробяга усмивка. Май му предстоеше ново премерване на силите. Като че ли денят не беше донесъл достатъчно непредвидени събития. Лейла само се преструваше, че спи, защото дишаше прекалено равномерно, а ръката й беше здраво стисната в юмрук и притисната към бузата. Това съвсем не беше поза, в която се спеше удобно! По-добре щеше да бъде, ако го беше посрещнала будна и с гневни обвинения. Нямаше да й се разсърди. Вече съзнаваше, че след злощастното поражение, което претърпя в двубоя с Роджър Жерве, не се е държал като рицар и благородник.
Станал отново сериозен, изпълнен с угризения на съвестта, Ги се отдръпна към другия край на леглото и започна тихо да се разсъблича. Беше си обещал твърдо да бъде търпелив и снизходителен към Лейла, независимо от проклетото й упорство, а тя не преставаше да го предизвиква. Защо се беше разфучал като бясно куче? Държа се като истински глупак.
Какво беше очаквал? Че една-единствена любовна нощ ще промени из основи отношението й към него? Дори да беше спечелил някакво предимство, той го бе проиграл с господарското си държание и необмислените обвинения. Дори ако Лейла беше дошла при него, водена единствено от тревога за живота му, той нямаше да го забележи, толкова беше обсебен от слепия си гняв, че е бил победен от Роджър Жерве. Сега му се струваше необяснима как така е могъл да изгуби разума си след едно-единствено поражение от смъртния си враг.
Ги дьо Варен угаси газената лампа и спалнята потъна в мрак. Болката в слепоочията му отслабна.
От този момент нататък, обеща си твърдо той, отношението ми към Лейла ще се определя единствено от разума. Никога вече няма да се втурвам като слепец в една битка, която съм обречен да загубя. Няма да допускам безсънните нощи, колкото и прекрасни да са те, да замъглят разума ми. Не мога да си позволя да бъда убит и Лейла да остане вдовица. Щом пристигнем в Уелс, ще бъда постоянно нащрек и ще се пазя от коварни засади.
Естествено онзи негодник Жерве нямаше да се осмели да прибегне до открит сблъсък, все пак съществуваше декретът на крал Хенри, който нареждаше на двамата рицари да живеят в мир. А Едуард Плантадженет зачиташе волята на мъртвия си баща, поне засега. Но никога не биваше да забравя, че братът на Лейла е подъл и коварен и че жаждата му за мъст се беше разгоряла с нова сила.