Лекият аромат на розово масло, който се излъчваше от спящата, прогони мрачните му мисли. Той се наведе и я вдигна на ръце. Тялото й веднага се скова, което беше още едно потвърждение, че не е заспала.
— Нямам представа каква игра играете пред целия ден, но няма да търпя съпругата ми да спи като робиня на пода.
Лейла го отблъсна и се опита да скочи на пода.
— Това не е игра.
— Така ли? — попита меко той и я положи на леглото. Нахвърля отгоре й възглавниците и копринената завивка, отпусна се до нея и придърпа чаршафа над хълбоците си. После я притегли към себе си, макар че тя не преставаше да се съпротивлява, и я задържа здраво.
— А какво ще кажете за строгата роба, в която се бяхте увили, сякаш все още се намирате в Сирия? — попита с усмивка той. — След като снощи напуснахте празненството, Матилда ми разказа как сте разрязали красивата нова рокля, като с мъка удържаше възмущението си. Лейди Бланш се присъедини към обвиненията й и горчиво се оплака, че се държите твърде дръзко и самомнително. Когато дойде моят ред да се бия, отказахте да ми връчите някакъв малък знак, който да ми донесе късмет. На празнична вечеря на няколко пъти заявихте на съседите си по маса, че не бива да ядат толкова много, или че се хранят неприлично. Поискахте възглавници, за да седнете на пода и не хапнахте почти нищо, защото не ви донесоха желаните от вас фурми, маслини и камилско мляко, все неща, които се намират твърде рядко дори в кралската кухня. А накрая ви намерих заспала на пода. Нима не разбирате, че вече не сте в Дамаск?
— Няма защо да ми го напомняте — отговори раздразнено Лейла, възбудена от близостта на тялото му.
— Тогава ми кажете какво точно целите! Бих могъл да се закълна, че желаете да ме унижите. — Лейла пое шумно въздух и Ги замълча. — Прав съм, нали? — попита след малко той. — Искате да ме унижите.
— Не разбирам за какво говорите — възрази тя, засегната, че толкова лесно беше разгадал намеренията й. — Исках просто да бъда самата аз. Може би във вените ми тече английска кръв, но нямам никакво намерение да играя ролята на благородна дама, възпитана според тукашните правила.
— Но аз и не искам да го правите. — Той помилва упорито вирнатата й брадичка. — Помнете още нещо, Лейла: вие не можете да ме унижите, колкото и да се стараете, защото аз ви обичам, както обичам и всичко, което правите и което ви отличава от другите жени. Днешното ви поведение изуми кралския двор, но повечето от нас разбират колко ви е трудно да свикнете с новия си живот. Направих грешка, като ви натрапих твърде бързо това ново облекло и ви накарах да се съобразявате с обичаи, твърде чужди за вас. Като ви видях на турнира, разбрах, че трябва да ви дам повече време, за да свикнете. Ако предпочитате да ходите забулена, аз нямам нищо против.
Изненадата й беше пълна. Никога не беше очаквала толкова разбиране. Ето защо опитите й да го извади от равновесие са били обречени на неуспех още от самото начало. Вместо да го разгневи, тя го беше накарала да се смее. Точно затова беше напуснала празника толкова рано под предлог, че я боли глава, иначе щеше да загуби самообладание и да му разкрие най-интимните си чувства и тревоги. Толкова се беше надявала, че с поведението си ще ускори завръщането си в Дамаск и ще се спаси от раздвоението на сърцето си. Това се оказа поредната заблуда. Трябваше да измисли нещо по-добро.
— Може би някоя нощ и аз ще се опитам да спя върху възглавници на пода — усмихна се в мрака Ги. — Само не днес, защото утре потегляме на разсъмване. — Ръката му се плъзна към талията й.
— И аз ли трябва да стана толкова рано? — попита учудено Лейла. — Вие ще се подготвяте за турнира, но какво ще правя аз?
— Утре няма да има рицарски игри. Всички барони и земевладелци от граничните области получиха заповед да потеглят веднага за именията си. Кралят желае да се справим колкото се може по-бързо с непокорните уелсци.
Лейла отправи безмълвна благодарствена молитва към небето. Но веднага след това осъзна какво означава пътуването в Уелс и въздъхна потиснато. То я отдалечаваше още повече от целта й да се върне в Дамаск. Как щеше да избяга от любовта на мъжа, който я привличаше все по-властно? Ето и сега. Макар че той просто я държеше в ръцете си и не помръдваше, сърцето й биеше като лудо, по тялото й се разливаха горещи вълни.
— Много съжалявам, че днес се разгневих така силно, любов моя — продължи все така меко Ги дьо Варен. — Боя се, че разочарованието от първата ми загуба срещу вашия брат ме накара да загубя самообладание.
— Не се притеснявайте за това — отговори тихо Лейла, трогната от извинението, произнесено с искрена нежност. Трябваше да забрави този ден, завършил така различно от очакваното. — След всичко, което ми разказахте за Роджър, мога да разбера как се чувствате. — Тя помълча малко и попита: — Колко път има до Варен Касъл?