— Никълъс явно е наследил усета на баща си към истинската красота — установи с бащина гордост Ги дьо Варен и насъбралите се в двора мъже и жени нададоха радостни викове. Лейла усети погледа на съпруга си, ръката му отново улови нейната. — Да, Никълъс — отговори вместо нея Ги. — Това е новата ти майка, лейди Лейла дьо Варен. Трябва сам да я попиташ как желае да я наричаш.
Никълъс погледна въпросително баща си, който се издигаше като кула пред него, после отмести очи към Лейла. Тя не беше подготвена за това. Не можеше да допусне малкото момче да я обикне и после да страда от раздялата. В никакъв случай не биваше да събужда в сърцето му напразни надежди. Колкото по-малко се привържеше към нея, толкова по-скоро щеше да я забрави. Но и не можеше да го наскърби, като се покаже хладна и недостъпна. Не, не можеше да вземе решение.
Тя се наведе, взе ръцете на момчето в своите и попита любезно:
— Ти как би желал да ме наричаш, Никълъс?
Детето я погледна нерешително и в същото време изпитателно, сякаш искаше да проникне в душата й. После тихо проговори:
— Лейди Лейла, ако разрешите.
— Тогава ме наричай лейди Лейла — съгласи се тя и се изправи с принудена усмивка.
— Мога ли и аз да се присъединя към малкия? — попита Филип Д’Арси. И неговият поглед беше изпитателен, не както мъжът гледа жената, а сякаш се опитваше да разбере приятел ли има насреща си или враг. — Добре дошла във Варен Касъл, милейди. Сър Хенри ни разказа много неща за вас.
— Разказа ли ви, че жена ми е учена и умее да лекува всякакви болести? — осведоми се с видима гордост Ги дьо Варен. — Учила е медицина в продължение на много години и изключителното й умение спаси живота ми. Знай, братко, че тя може да се мери с най-добрите лечители в кралството, а ти можеш да научиш много от нея.
Лейла преживя поредната изненада. Само веднъж беше споменала, че желае да упражнява професията си, и Ги й беше заявил рязко, че в Англия това е невъзможно. Сега обаче хвалеше познанията й. Дали някога щеше да го разбере?
Отговорът на свещеника беше колеблив и издаваше неодобрение:
— Да, сър Хенри ни каза и това. Спомена за… професията ви.
Възбудени викове не му позволиха да продължи. Дамите и децата се втурнаха зарадвано към рицарите, които бяха придружили господаря си в Светите земи и сега влизаха в двора след тежко натоварените коне. Никълъс хукна да ги поздрави.
— Някои ще пристигнат по-късно — провикна се Ги дьо Варен, за да заглуши приветствените викове. После се обърна към брат си и попита: — Готово ли е всичко за празничната вечеря?
— Откакто получихме вестта, че сте на път към дома, готвачите и помощниците им не спират да работят. Скоро всичко ще бъде готово, братко. — Филип Д’Арси хвърли бърз поглед към бледото лице на Лейла. — Може би дотогава ще пожелаете да си отпочинете, милейди.
Тя му се усмихна с искрена благодарност.
— Това е много примамливо, благодаря ви.
— Тогава елате, ще ви покажа покоите ни — започна Ги, но Филип го прекъсна.
— Прощавайте, Ги, но трябва веднага да поговоря с вас насаме. Имаме да обсъдим важни въпроси. Уелските бунтовници… — Нямаше защо да продължава. Ги беше разбрал. — Инид ще бъде на разположение на лейди Лейла. — Той кимна на една червендалеста жена на средна възраст, която веднага се отзова.
— Придружете лейди Дьо Варен до покоите на лорда и се погрижете нищо да не й липсва.
— С удоволствие, отче Д’Арси. Ще ме последвате ли, милейди?
Лейла, зарадвана, че може да се оттегли, кимна и промърмори някакво извинение. Когато се обърна, за да последва Инид, Ги улови ръката й.
— Ще ви събудя след час, любов моя.
Без да каже дума, тя сведе глава и се отдалечи. Нежните слова прободоха сърцето й. Все по-трудно понасяше това мило обръщение. То олицетворяваше всичко онова, което никога нямаше да се роди между тях.
Ги дьо Варен я проследи със загрижен поглед. Жена му изглеждаше толкова бледа и отслабнала. Имаше нужда от спокойствие, почивка и хубава храна. И по-късно можеше да я запознае с новия й дом.
Беше й приготвил и друга изненада, но тя също можеше да почака един ден. Беше обмислил много внимателно нещата и вече знаеше как може да обезщети Лейла за всичко, което макар и неволно й беше причинил. Щеше да й върне изгубените мечти.
Слънцето блестеше в прозорците, птиците отвън пееха с пълно гърло, когато Лейла се събуди. Единственото доказателство, че Ги е спал до нея, беше вдлъбнатинката във възглавницата. Беше сама. Много тактично от негова страна, че не я беше събудил за празничната вечеря. След дългия сън се чувстваше освежена и отпочинала. Седна в леглото и се стресна от добродушен женски глас: