— Той вече не е в безсъзнание, уважаеми Ал-Азис — отговори с поклон мъжът и сложи ръка на сърцето си. — Затова изпратих да ви повикат. Бях сигурен, че ще поискате да го видите, когато дойде на себе си. Не се смущавайте от крясъците му. Не е в състояние да ви стори зло. Звярът е опитомен, почитаеми Ал-Азис.
Лейла усети, че последните думи събудиха любопитството на баща й. Синджар забърза с големи крачки към килията на пленника, следван от главния надзирател. Когато наближиха, Лейла цялата настръхна от все по-засилващите се викове, които смразяваха кръвта във вените й. Сякаш в малката килия беше затворено ранено диво животно.
— Къде са мамелюците? — изкрещя през рамо Синджар. — Нали бяха на стража, когато си тръгнах?
— Великият господар им нареди да се оттеглят и повери пленника изцяло на мен, почитаеми Ал-Азис — отговори натъртено мъжът.
Пред затворената врата стояха двама войници с безизразни лица, кръстосали ятаганите си. Лейла долови част от думите, които изричаше в гнева си чужденецът, и лицето й се обля в червенина. Никога не беше чувала такива богохулни проклятия. Задъханият глас на кръстоносеца пращаше по дяволите наобиколилите го стражи и им предричаше, че ще се пекат на адския огън. В следващия миг им обясняваше с най-силни думи какво ще им стори със собствените си ръце, като се освободи от оковите си.
Отначало Лейла се учуди, че войниците и началникът им изобщо не се тревожеха от буйните изблици на ранения. Но само след миг се сети, че никой, освен нея не разбира езика му. Кръстоносецът, разбира се, ругаеше на английски.
— Вижте сам, почитаеми — обади се мрачно надзирателят и отвори шпионката. — Раненият се възстанови много бързо. — Той сведе почтително глава, но повиши глас, за да надвика дивите крясъци. — Разбира се, това е само моето собствено скромно мнение и аз си позволявам да го изкажа само защото рицарят нападна като звяр един от хората ми, преди да успеем да го надвием.
— Надявам се, че не го е убил? — Синджар хвърли бърз поглед към малкия отвор и се обърна, поразен от видяното.
Отговорът на надзирателя издаваше презрение, когато побърза да увери известния лекар:
— Не, почитаеми. Войникът бе освободен от служба, докато излекува ръката си. Все пак си позволявам да кажа, че този рицар притежава необикновена сила. Той счупи ръката на пазача с едно-единствено движение и сигурно щеше да му извие врата като на пиле, ако не го бяхме заплашили с мечовете си. Дано съобщението за откупа дойде скоро, за да се отървем от този варварин.
Лейла слушаше с вълнение обясненията на надзирателя, а когато Синджар Ал-Азис се обърна с лице към нея, усети леден страх. Никога не беше виждала баща си толкова разярен.
— Какво означава това? Изправили сте пленника до стената и сте го оковали във вериги. Вярно, че вече е в съзнание, но това не означава, че е вън от опасност. Не можете да го държите в това положение, защото ще забавите възстановяването му, а и раната на рамото може да се отвори. Ако загнои, управителят няма да получи никакъв откуп.
— Но, господарю, това беше необходима мярка за сигурност — защити се обидено надзирателят. — Пленникът е извънредно опасен и прибягна до насилие. Трябваше да сте тук, за да го видите. Без вериги този човек е същински кръвожаден тигър, готов да се хвърли върху всеки, който влезе при него, и да го погълне. Така щеше да постъпи и с вас, почитаеми Ал-Азис. За да изразя съгласието си с вас обаче, ще наредя да го сложат на леглото и да го привържат с вериги към пода. Знайте, че тук думата имам аз, и няма да търпя един жалък неверник да напада и пребива хората ми.
Лейла вдигна глава и се обърна смело към баща си, макар че сърцето й биеше до пръсване.
— Нека се опитаме да поговорим с рицаря. — Ето че предположенията й се бяха оказали верни и чужденецът беше дошъл в съзнание само няколко часа след болезнената операция. Нечовешката му сила не се спираше пред нищо.
— И как ще стане това? — попита гневно Синджар.
Без да я е грижа за презрителното недоверие на надзирателя, Лейла продължи бързо:
— Позволете ми да поговоря с него на родния му език, татко. Съмнявам се, че разбира нашия. Но щом чуе, че ще бъде свободен, когато пристигне откупът, сигурно ще престане да се бунтува и ще се примири с положението си.
Ал-Азис не отговори веднага. Дълбока бръчка се вряза в челото му, докато обмисляше предложението й. След малко кимна и рече:
— Мисля, че имаш право. Върви, дъще моя, и се опитай да преговаряш с него. Кажи му, че ако престане да бушува като ураган, ще му свалим веригите. И че ако отново ни принуди да го оковем като диво животно, ще забави оздравяването си. — Той хвърли неодобрителен поглед към надзирателя и нареди: — Отвори вратата.