— Казаха ми, че ще ви намеря тук.
Лейла и свещеникът се обърнаха изненадано. На прага на един огромен склад стоеше Ги дьо Варен. На влизане трябваше да наведе глава и едва вътре можа да се изправи в целия си ръст. За кой ли път Лейла се възхити от силата му, стаена и в най-незначителното му движение. Присъствието му изпълваше всяко помещение, колкото и голямо да беше то. Пламенният му поглед я накара да затаи дъх. Когато взе ръката й в своята, сърцето й заби като лудо. Разбра колко много й е липсвал и това прозрение я уплаши до смърт.
— Намерихте ли бунтовниците? — попита свещеникът.
— За съжаление не. Гората наоколо беше пълна със следи от конски копита, но всички се губеха в реката. Все едно, аз ще открия тия жалки псета — зарече се мрачно Ги. — И ще си получат заслуженото. Няма да търпя разбойници на моя земя.
— А селото?
— Четири хижи са били запалени, но за щастие никой не е пострадал. Негодниците вързали селяните и откраднали конете и добитъка. Били десет, най-много петнадесет. Вероятно заблудил се отряд от войската на бунтовниците, които върлуват на север, убиват и палят, нападат дори замъците на бароните.
В гласа му се усещаше нетърпение, ръката му нежно притисна пръстите на Лейла.
— По-късно ще имаме достатъчно време да говорим за това, Филип. Съпругата ми разгледа ли вече празния склад?
— Не — Д’Арси изглеждаше смаян и объркан. — Дори не съм имал намерение да я водя там. Вярно е, че тази сутрин ми заповядахте складът да бъде почистен и проветрен и аз си помислих, че ще го използвате за нещо определено, но…
— Точно така. Реших го точно преди една седмица, в деня на сватбата си — отговори Ги и се обърна със странна усмивка към Лейла: — Имам изненада за вас, любов моя. Елате с мен.
Той я прегърна през кръста и я изведе от полутъмното помещение. След малко се обърна и повика брат си:
— Елате и вие, Филип. Като управител на имота трябва да знаете какво възнамерявам да направя.
Учудена от тази тайнственост, Лейла излезе навън и примижа, заслепена от ярката слънчева светлина. Складовете бяха толкова мрачни. Огледа се и побърза да нагоди крачката си към широките, нетърпеливи стъпки на мъжа си. Свещеникът ги следваше със смръщено чело. Скоро стигнаха до една малка сграда, разположена встрани от останалите.
— Досега съхранявахме тук седла и поводи — обясни Ги. — Може би още известно време ще мирише на кожа и коне. — Той отвори широко вратата, после разтвори и дървените капаци на прозорците. В обширния склад нахлуха чист въздух и ярка светлина.
— И какво смятате да правите сега? — осведоми се намръщено Филип Д’Арси и спря на прага.
Ги дьо Варен улови ръцете на Лейла и я поведе към средата на голямото помещение.
— Това е моят сватбен подарък за любимата ми съпруга — изрече тържествено той и я погледна в очите. — Е, все още нищо не е подредено, но много скоро складът ще бъде изцяло на ваше разположение, Лейла, и мога да ви уверя, че в него ще имате всичко необходимо. Какво ще кажете да работите в своя собствена болница?
Лейла остана като ударена от гръм. Сърцето й биеше до пръсване. Какво говореше той? Шеги ли си правеше с нея?
— Болница? — прошепна задавено тя.
Сълзи замъглиха погледа й и започнаха да се стичат по бузите й.
Ги дьо Варен кимна.
— Повечето съпруги на благородници се задоволяват да държат в нежните си ръце юздите на домакинството, както са ги научили още в детските им години. Вие обаче, и аз знам това много добре, никога няма да бъдете удовлетворена, ако живеете като обикновена домакиня и господарка на дома ми. А моето единствено желание е да ви направя щастлива, Лейла. — Той повдигна лицето й към своето и изтри сълзите от страните й. — Искам да разберете, че мечтите ви могат да се осъществят и тук, във Варен Касъл, с мен.
Безкрайно трогната, Лейла сведе поглед, за да скрие чувствата, които я изпълваха. Никога преди това не беше преживявала нещо подобно. В този миг повече отвсякога беше готова да се предаде, да му признае любовта си, да разтвори сърцето си за него. И въпреки това не го направи. Какво й пречеше? Страхът ли, упорството ли? Или все още тлеещото недоволство, че Ги дьо Варен беше проникнал неканен в живота й и го бе променил из основи? Тя не знаеше. От деня на турнира си беше повтаряла толкова пъти, че любовта им няма да ги направи щастливи, че беше започнала да си вярва. Двамата произхождаха от различни светове. Никога нямаше да заживеят щастливо, никога. О, защо съдбата събра пътищата им, защо?
Гласът на Ги достигна до нея някъде много отдалеч:
— В деня на нашата венчавка — обясняваше тъкмо той — изпратих неколцина от най-верните си хора да претърсят пазара и улиците на Лондон за всички редки лечебни билки и подправки, а така също и за лекарски инструменти. Ако е нужно, ще ги накарам да обиколят цялата страна, за да ви донесат онова, от което имате нужда.