Лейла оголи раната и първото, което забеляза, беше, че отровеното острие все още е забито в бедрото. Раната беше отекла и страшна на вид. Защо Филип Д’Арси веднага не беше забелязал парчето желязо?
— Дръжте го здраво — заповяда тя на двамата рицари, които стояха от двете страни на леглото, и внимателно опипа раната. Спомни си как беше буйствал в затвора на Дамаск и допълни строго: — По-добре извикайте още двама или трима мъже да ви помогнат, защото болката ще бъде много силна и той може да дойде в съзнание.
Трима рицари се втурнаха да помогнат на другарите си. Лейла взе още няколко инструмента. Макар и не така фино изработени като онези в Дамаск, те щяха да свършат работа.
Тя коленичи край леглото, почисти внимателно раната с натопена във вино кърпа и се зае да извади отровното острие. За щастие Ги не се помръдна и опасната операция продължи само няколко минути. Лейла погледна триъгълното парче желязо и мълчаливо го прокле. Сега трябваше да почисти устата на съпруга си със зехтин.
— Дръжте го здраво — заповяда отново тя, наведе се отново над безжизненото тяло и пое дълбоко въздух.
С най-острото си ножче тя разшири внимателно раната, изсмука кръвта и отровата и ги изплю в една метална купичка. Повтори няколко пъти тази операция, докато се увери, че е отстранила всичко онова, което беше останало в раната. Изплакна устата си и остави кръвта да потече още малко, за да изплакне остатъците от отровата. През това време приготви смес от няколко билки и семена, прибави им оцет и зехтин. След това попи внимателно кръвта, затвори раната, намаза я дебело с мехлема и стегнато я превърза. Едва сега можеше да започне с вътрешното лечение.
Първо разтри семената на два лимона и ги разтвори в чаша вино. После се обърна към двамата рицари, които бяха държали Ги за ръцете и краката, и рече:
— Вдигнете го, за да може да погълне лекарството.
— Това е богохулство, повтарям ви! — изкрещя Филип Д’Арси, който вече не се владееше. — Тя ще го убие!
Рицарите се поколебаха. В погледите им се четеше съмнение.
— Кашата, с която намазах раната — обясни търпеливо Лейла, — няма да окаже необходимото въздействие, ако част от отровата вече се е разпространила в тялото му. Питието му е необходимо, за да оцелее.
— Не губете скъпоценно време, проклети глупаци! — изрева ядосано сър Хенри Лангтън. Той блъсна настрана по-близкия рицар и коленичи пред леглото. — Аз ще ви помогна, милейди. — Той улови неподвижното тяло за раменете и го повдигна, но главата увисна безсилно назад. — Дръжте му главата, или кълна се, че вашата ще хвръкне — заповяда мрачно той и другият рицар побърза да се подчини.
Лейла му благодари с поглед, отвори предпазливо устата на мъжа си и започна да налива на малки глътки съдържанието на чашата. За нейна радост и голяма изненада Ги дьо Варен простена и преглътна. Миглите му затрепкаха, вдигнаха се за миг и веднага се отпуснаха. Слава Богу, беше изпил цялото количество в чашата, без да изплюе нито капка.
Ръцете на Лейла затрепериха неудържимо. Тя пое дълбоко въздух и се вгледа в неподвижното лице на съпруга си. Да, сега вече имаше, макар и слаба надежда Ги да оцелее. Рицарите го положиха отново върху възглавниците и тя сложи ръка на бузата му. Разбира се, имаше треска, това можеше да се очаква и означаваше, че тялото му започва да се бори с разпространяващата се отрова. Лейла придърпа едно одеяло върху голото тяло и се обърна към събралите се:
— Направих всичко, което можах. Трябва да мине известно време, за да знам дали да повторя лечението. — Очите й се местеха от един рицар към друг, без да поглеждат към Филип Д’Арси. — Затова ви предлагам да се върнете в залата. Вечерята сигурно ви чака. Ще ви уведомя веднага щом състоянието на господаря се подобри или… — Тя преглътна тежко и завърши с треперещ глас: — … или се влоши. Бог да ни пази от това зло…
— Аз обаче съм на мнение — намеси се остро Филип Д’Арси и изпълненият му с омраза поглед я накара да потрепери, — аз съм на мнение, че е най-добре да се съберем в параклиса и да се помолим. Приканвам онези, които са искрено загрижени за съдбата на господаря си, да ме последват. Ще се молим изкуството на дамата… — Той разтегна злобно последните думи. — … да е нещо повече от езическа дяволщина. Трябва да знаете, че аз дълбоко се съмнявам в това. Тази жена и проклетият й брат ще споделят вината за смъртта на брат ми.
Той се обърна рязко и забърза навън. Рицарите размениха няколко думи помежду си и го последваха бавно.
Лейла се отпусна изтощено на високия стол, който й бе приготвил сър Хенри Лангтън, и затвори очи. Едва се сдържаше да не избухне в сълзи, толкова безпомощна се чувстваше.