— Не мога да допусна това, уважаеми Ал-Азис. Тук заповядвам аз и…
— Това няма да трае дълго — прекъсна го вбесено лекарят. — Защото ако с пленника се случи нещо, веднага ще те уволнят. — Заплахата в думите му беше недвусмислена. — Не забравяй, че управителят Мавдуд очаква да получи висок откуп и сигурно всяка вечер си представя купищата златни монети, които е поискал от английския принц Едуард. Ако обаче излекуването на скъпоценния пленник се забави по твоя вина или с действията си причиниш смъртта му, главата ти ще се търкулне в праха. Давам ти дума, че точно така ще стане, и се моля Аллах да те запази от подобна участ. — Той направи нетърпелив жест с ръка. — А сега отключи вратата!
Лицето на надзирателя беше станало бяло като стената. Той се поколеба още миг, после се обърна към войниците:
— Направете онова, което поиска почитаемият Ал-Азис. Един от мъжете се поклони и дръпна тежкото желязно резе.
Синджар хвана Лейла за ръка и я издърпа настрана.
— Говори с пленника, дъще, но не се впускай в подробности. Не ми е приятно да те изправя лице в лице с него, но няма как. Ако ти зададе някой неочакван въпрос, попитай ме какво да отговориш. Ограничавай се само в най-необходимото.
— Разбира се, татко — отговори тихо тя и изведнъж се почувства много неспокойна. Когато свали яшмака от лицето си, пръстите й трепереха.
Пазачът отвори тежката врата и тя изскърца протяжно. Веднага щом съзря влезлите, окованият пленник ги засипа с поток груби ругатни. Войниците застанаха от двете му страни и вдигнаха заплашително мечовете си. Синджар пристъпи решително напред, следван по петите от Лейла, надзирателят остана до вратата. Лейла се надигна на пръсти зад рамото на баща си и сърцето лудо заби в гърдите й. Много пъти си беше представяла как изглеждат варварите, но този тук надминаваше и най-смелите й очаквания.
Кръстоносецът разтърсваше с нечовешка сила веригите си, косата му беше разбъркана, очите му пламтяха. Сякаш беше зъл демон, избягал от ада. Изправен до стената, той изглеждаше още по-грамаден и опасен. Застанала пред този великан, Лейла се чувстваше мъничка и незначителна. Макар че като лекарка споделяше опасенията на баща си, като жена тя се радваше, че тежките вериги приковаваха ръцете и краката на чужденеца към стената. Тя пое дълбоко дъх, за да успокои лудото биене на сърцето си, но се смути още повече, когато усети силната миризма на пот, която се излъчваше от горещото мъжко тяло.
— Върви, Лейла — проговори твърдо Синджар. — Говори с него.
Стана й неприятно, че баща й трябваше да й напомни за задължението, което бе поела доброволно, и се укори за глупавите си колебания. Тя излезе иззад гърба на Ал-Азис и направи няколко крачки към прикования кръстоносец. Изведнъж мъжът престана да бушува и втренчи сините си очи в нейните. Коленете й омекнаха. В този поглед се четеше ясно съзнание, непоколебима твърдост и — това я засегна най-силно — разпознаване.
— Ти? — попита прегракнало той.
Лейла не можа да отговори веднага. Устата й беше пресъхнала. Тя хвърли бърз поглед през рамо към Ал-Азис, после се обърна отново към пленника и преглътна. Най-после успя да се овладее и заговори с тих глас:
— Ти си пленник на великия Мавдуд, управителя на Дамаск. — Тя отново пое дълбоко въздух и усети как бузите й пламват, преди да продължи. Надяваше се, че гласът й звучи равнодушно както винаги, макар че рядко употребяваните английски думи излизаха с мъка от устата й: — Вече си вън от опасност, здравословното ти състояние бързо се подобрява и господарят ти много скоро ще получи послание със сумата на откупа, който се иска за теб. Щом владетелят получи искания откуп, ти ще бъдеш освободен. Жив и здрав.
— Така значи — изхъхри дрезгаво мъжът и я изгледа гневно. — А сега ще ми кажеш, че мъченията, на които ме подложихте, са били детска игра. Ти сигурно си вещица, щом умееш да си служиш така добре с нагорещеното желязо. Вече ми причини достатъчно зло. Върни се сега в ада и вземи със себе си всички езически кучета, които са те наобиколили!
Лейла преглътна стреснато и широко отвори очи. Само след миг обаче страхът отстъпи място на необуздано възмущение.
Мъчение? Този мъж беше полудял. Тя му спаси живота, а той я обвиняваше в жестокост!
— Какво каза той? — попита нетърпеливо Синджар.
— Този неблагодарник ме обвинява, че съм го подложила на мъчения с нагорещено желязо.
— Успокой се, Лейла — усмихна се Синджар. — Какво друго си очаквала? Какво знаят кръстоносците за нашето прастаро лечебно изкуство? Лекарите на християните са най-обикновени касапи. Забрави обидата и му кажи каквото се уговорихме, дъще моя.